Page 152 - kustendil_stolica
P. 152
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
ле и по-добра линия за отбрана. Веднага се пристъпва към укрепяването
на фронта. В участъка на полка са включени германски подразделения.
Те впечатляват своите съюзници с реда, дисциплината и трудолюбието си.
Бездействието не им е присъщо. Първо се работи по фортификацията, в
свободното време по благоустрояване на бивака, а вечер се отдават на ко
лективни забави. Песните, сред които доминира „Иеи18сЬ1ап(1, Иеп^зсШапс!,
пЪег аПез“, огласят склоновете на планината. В процеса на сближаване на
офицерите и войниците важна роля играе колективното изучаване на бъл
гарски и немски език.
Всички тези дейности се предприемат след приключване на основни
те занимания. Съприкосновението с противника все повече зачестява. От
делни престрелки се превръщат в патрулни схватки. Жертва на една от тях
става френски кавалерист, неумело проникнал в българския обсег. Авиа
ционното разузнаване на съглашенците се посреща с артилерийски и кар
течен огън. За близостта на врага свидетелстват и бежанците от съседните
на позициите села. Французите навлизат в домовете им, като мародерстват,
а местните българи се налага да напуснат своите къщи и да търсят закрила
зад фронта. За установяването на ред и защита на населението три роти
повзводно са изпратени в селата по южните поли на Беласица.
В равното пространство по струмската долина са разположени изклю
чително българските Бурсук, Чал Махле, Мандраждик, Горни и Долни
Бахтяр, Горни и Долни Мантар. В наследство от предишния политически
режим те получават невероятна бедност. Къщите са изградени от върбов
плет, измазан с кал, и покрити с камъш. Битовата обстановка трудно може
да влезе в конкуренция дори с войнишката. На някои места в постройките
заедно живеят хора и животни. Свинете са на особена почит, а прехраната
на човека основно е от царевица и дини. Основният бич в заблатения район
през горещия сезон са комарите и произтичащата от тях малария. С тези
три предизвикателства се сблъскват в двадесетдневната патрулна служба
изпратените войници. Противникът също показва присъствието си и се оф
ормя „ново четворно съглашение“ по духовитото определение на един отде-
льонен командир, подчинен на поручик Ив. Калайджиев.
На главната позиция по негово свидетелство строителството придобива
мащабни размери. Наравно с фортификационните съоръжения се появява
„новопланиращ се град“. Опитните дюлгери за трети път показват уменията
си. Изграждат се обща казарма за ротата, конюшня и отново кухня. Спазват
се всички традиции, като при завършването на покривната конструкция
майсторите благославят. Използвано е отсъствието на поручик Ив. Калай
джиев и под ръководството на адютанта му на мястото на палатката им е
вдигната сграда, наименована „Вила Марийка“, както се казва годеница
та на последния. Командирът показва своята благодарност към влюбената
двойка, като поема ролята на кума на сватбата им. Войнишката близост се
затвръждава с духовното родство, което е много силно в Кюстендилско и по
принцип по това време в България.
150

