Page 151 - kustendil_stolica
P. 151
Втора глава • Война на два фронта
новия си командир подполковник Константин Ламбринов. Старият подп.
М. Станев е изпратен подобаващо, за което свидетелства част от кинопре-
гледа „Моменти от войната“ в частта си за раздялата на офицерите и вой
ниците с него.
На 26 април 1916 г. бойната част заема позиции по билото на Беласица
в участъка Конгура-Равна-Кале баир. Височинното зониране си казва ду
мата. Войниците, още неопочинали, са посрещнати от дъждовна буря, коя
то преминава в снежна. Летните униформи бързо са сменени със зимни,
а отгоре с шинели и кожухчета. Шест дни в средата на пролетта стихията
властва и планината е покрита с мъгла и преспи. Слънцето, когато взима
връх, всичко се стопява и сезонът се връща, но в планината шега с времето
не бива. Открива се гледка към цялата Беломорска Македония. В далечина
та преграждат взора най-високите първенци на полуострова - планините
Олимп, Пирин, Рила и родната Осогово.
Един месец полкът остава на тази позиция. Тя не е благоприятна за
отбрана, но се укрепява съгласно заповедите. На северните склонове на
Кале баир са разпънати палатките на войниците. По-специално място за
ема тази на ротния командир, но кой знае какво предимство не се забеляз
ва в имуществено отношение. Освен няколко не в особено добро качество
музикални инструменти обзавеждането включва походен креват, шарено
домашнотъкано килимче, ветроупорен фенер, по две одеяла и сандъчета.
Под ръководството на ротния фелдфебел се организира бивакът. Прокар
ват се пътеки, изграждат се навеси за конете, оформят се чешми. Специално
внимание се отделя на ротната кухня. Творчеството си проявяват около 8о
дюлгери. От правилно изрязани чимове е иззидана сграда, а дворът е по
стлан с каменни плочи. В последния са разположени букови пейки за седе
не и одър за поставяне на баките. По стените, покрива, около казаните и в
малки градинки са засадени здравец и иглики. Подготвен е проект за място
за отдих, своеобразен парк с откриваща се великолепна гледка.
Готвачът Стоян настоява за повече продукти - от ротния касапин Ни
кола взисква доставката на овнешко месо вместо говеждо, а на артелчика
нарежда: „Ти сега повече хляб и продукти донасяй, да позараниме тия мом
чета, па че ги пущиме да погна пай англо-вренецо...мам...да го питаме що
чека още тадева, та се не витоса накъде Вранция, та и ние да мирясаме, да
идеме дом да си видиме, невести да си развеселиме, деца да ни се порадуя...“.
Готвачът, извоювал си правото на важен фактор, отглежда три кокошки и
един петел. Последният е в съревнование за надпяване през светлата част
със славея, а в тъмната с кукумявката. Той си остава нещатен будилник, въ
преки поговорката, „че и без петел съмва“. Така картинно вижда живота в
своята рота от 53-и полк поручик Ив. Калайджиев.
Позицията има някои подчертани слабости. Те са констатирани от бъл
гарите, но и от изпратените германски специалисти. Укрепителните дей
ности са прекъснати точно месец след пристигането в района. На 26 май
1916 г. цялата 7-а дивизия преминава границата, заема Рупелското дефи-
149

