Page 20 - trnski_kraj

матъ Цигриловци, по своя планъ, който го прави прилично на Стара-загора; Зеле-
ниградъ, прочуто по своя фасулъ, които по нищо не отстъпва на Радоилския, и
Стрезимировци съ своята, никъде въ свйта не срещната, скръбь — да живТе раз­
късано на две...
Но вашит-Ъ крака се дигатъ на пръсти и очитТ по нискит-Ь брйжни очертания на
Ерма, се мъчатъ да видятъ задъ границата, която, като всТка политическа I раница,
не е нито стена, нито бр^гъ, нито черта, а едно въображение, върху което е лег­
нало едно насилие. И въ царството на това насилие съ: Стрезимировци половината,
Драинци, Грознатовци, Сухинъ-долъ, Кострошовци и Клисура... Но тя не се виж-
да. Затова пъкъ толкова по-високо се дигатъ нейнитТ височини, надъ които пъпли
сЬнката на единъ облакъ.
— Да си ходимъ ли ? ... Не, нека постоимъ още малко: хората и народитК ра-
статъ въ смислените си страдания. А тука най-смислено се страда. И страда се
не отъ личната суета на деня, а отъ неволята на едно дадено племе, частица отъ
което сме ние. Но вие сте вече уморени отъ това страдание? Тогава гледайте:
ливадите съ потънали въ жълтурчета, които съ възвили глечосанигЬ чашки къмъ
слънцето, за да ги напълни то съ живота на своитТ лъчи, а Ерма се провлича
бавно между върбалака и жадно гълта аромата на деня. На отсрещния бръгъ се
виждатъ червените ботуши на щъркела. Той знае много работи, защото е билъ
оттатъкъ, но не ни разправя...
А небето ? Не, вие не можете да не се обтегнете на гръбъ, за да попиете въ ду­
шата си неговата синя мъка...
Така.. .
Това е то синьото българско небе, което ни носи безкрайни радости, когато е чисто
и—безкрайни скърби, когато черни облаци надвиснатъ подъ него... Какъ хубаво
похлупва орнаментираната повръхность на излТзлата отъ божията ръка тепсия,
която нашиятъ сънародникъ е кръстилъ съ толкова звучно име Знеполе!

Моста при Секирица — зименъ изгледъ

22