Page 231 - trnski_kraj

прави тържествено посрещане съ гърмежи, ура и пр. Отъ цвЪтята виягъ кра­
сиви в-Ьнци. На об-Ьдъ дохождатъ овцет-Ь отъ паша. Единъ в-Ьнецъ се поставя на
котела, въ който ще се доятъ овцет-Ь и подсирва мл-Ькото; другъ в-Ьнецъ — за пър­
вата овца и агне, трети за кошерите и пр. Кога се почне доенето, почва благо­
словията и първата струя мл-Ько се прекарва презъ дупката на великденския ко-
лачъ и презъ пръстенъ. Този колачъ яде само овчарьтъ. Следъ това овцет-Ь се на-
кърматъ, и едно голо дете обикаля стадото. Когато се подсири мл-Ькото, поставя
се върху трева. Заколва се курбана — агнето и се опича на ръженъ отъ върба,
който утрешния день се побива въ нивата, за да расте житото, а отъ агнешката
кръвь се намазватъ всички по челото и се прави кръстъ на вратата. Сега почва и
тегленето на кантаръ и люл-Ьенето на люлка.
Става време за „светъцъ“. Камбаната бие. Домакинътъ зам-Ьта на рамо ръжена,
съ агнето и кожата за свещеника, а домакинята носи колача, сиренето и др. Следъ
прочитане молитва, свещеникътъ благославя широката народна трапеза, взима плеш-
кага отъ ягнето, четвърти отъ сиренето и половината отъ колача. Като се свърши
тая церемония, започва раздаване на ракия и пакъ благославятъ: „Да се умножава
стока у търле, да се пуне амбаре съ жито, полье съ берекетъ, ижа съ здраве и
богатство“! Въ това време н-Ькой селянинъ открадва отъ поповото сирене и плешка
и обикаля съ т-Ьхъ селския синоръ противъ градушка. Тукъ селянит-Ь си уславятъ
селски свинярь, говедарь и др.

Iергьовдень въ Трънско

Тоя день е най-гол-Ьмиятъ ни праздникъ, защото покрай чествуване ордена на
храбростьта, тамъ обичаитК и обредитК затрогватъ и превъзнасятъ чов-Ька къмъ
татковината му въ древностьта. А народъ съ традиция, е народъ съ бъдеще. . .
На Св. Георги се правятъ почести, като на живъ светия, затова приготовленията
почватъ още предния день, съ участието на младо и старо.
Домакинята, обл-Ьчена въ ново, занася съ месалъ или торба трици и яйце на
мравуняка (бробиняло). Въ него заравя на заходъ слънце торбата и съдържанието,
гдето престоява до зори. Рано на Гергьовдень съ трицигЬ и яйцето и попадналит-Ь
мравки се закръмва добитъка, та да се наспори колкото мравкитК. Презъ нощьта
домакинята меси колачъ за Св. Георги.
МомигЬ и ергенит-Ь пъкъ срещу Гергьовдень презъ нощьта, поематъ въ гората за
цв-Ьтя, като палятъ огньове съ слама, оставена отъ Бъдни вечерь. Тия огньове
стъписвали стоглавата ламя, която Св. Георги гони, за да не пие берекета... Къмъ
зори се завръщатъ съ гергьовски п-Ьсни: „Свети Джорджа врана коня кове —
ламю да прегази, ламю да победи“. Предъ изгр-Ьвъ слънце цв-Ьтята съ изплетени
въ три в-Ьнци: за агнето — курбанъ, за първата овца, която се случи за доене и
тр-Ьтиятъ в-Ьнецъ за котела, въ който се дои на тоя день.
П-ЬснигЬ на моми и момци, звънцигЬ на стадата и птичиятъ концертъ, отекватъ въ
дивна хармония, която превъзнася всичко живо. За всички има работа и радость...
Вс-Ьки домакинъ до изгр-Ьвъ слънце е обходилъ нивитТ, въ които забожда върбови
клонки. Съ такива се окичватъ портитТ на двора и обора. ВсКки е донесълъ и по
единъ върбовъ фиданъ за ръженъ. На него ще се пече на шишъ опред-Ьленото за
курбанъ агне. Ръженътъ се об-Ьлва на длъжъ на ремъци, сь които се препасватъ
отъ домакинството, за да съ здрави.

Отъ кръвьта на заклйното агне си прави малко кръстче на челото вс-Ьки членъ
отъ семейството за здраве и за да брани Св. I еорги добитъка... Презъ всичкото
време кънтежъ отъ п-Ьсни, свирки, веселби и свещенодействие.

И на попа е добре тоя день, защото къмъ об'Ьдъ ръженътъ съ печеното агне,
украсено съ полски цв-Ьтя и черешовъ цв-Ьтъ, агнешката кожа и пр-Ьсно сирене съ
колача се носи при него съ молитви, да се освети. При тоя обредъ на много
м-Ьста и днесъ д-Ьдо попъ получава по една плешка, часть отъ сиренето и
много кожи.
ВсЬки поема радостно за дома. За пръвъ пъть агне и пр-Ьсно сирене ще яде.

234