Page 347 - trnski_kraj

Сретоше га. Ка виде дедата, почуди се и 1еднъг праша бйбуту: што напран?
Што си писал тъка напран, на .виц, и му дала писмото.
Он тъгаю зашатйл се па си прек’утйл. Не сакал нйшто да продума.

Заповедйл да пригбтве све, че прйш свйдбу он — не бйл та да види. Пратйл
двойца н’егови човека на скраш од йжуту — при бунарът и шм казал: ко1 први
дбще при н’й да га утепагу.
1ели, пйли на свйдбуту, играли оро, пошли па се разошлй човеци и бабата и де-
вок’ата, сал остали момчето съ тргбвцатога. Он рекъл на момчето: йди узни стб-
внете та извади вбду од бунйрън. Пбще момче, но трже га невеста нйстрану —
йма вода, нетребе.
Чекал, чекйл трговъцът па отишъл да вйди що стйде. Дрпи подплйтену палту, нй-
метну 1у на грбйну, па отиде тамо.

Тамън прйближи и оно ка изъпеше две пушке — шднй отймо, друга одовймо — и он
нйпуни рупу.

2. Къно баштами надви 1вднУ мечку
Е, бре брате,
Да отйдеш у Павла у Забел, да вйдиш тамо што ю чорбацилък: печен вол па на
двор извлечен, на плечку му нож — на рог му бъклица вино!

Режи месо )ец — пй вино, леж. 1а ш башта ми ка отбмо, резамо месо —1едомо,
пймо вино — седемо. Башта ми тъга1е каза: къкб се убаво нашдомо, да 1йма 1една
мечка — претурйл би 1у. Ка си пощбмо разгеле одозгбре зададе се юдна мечетина.

Зборйше се збашту ми: мечка одозгбр, башга ми одоздбл, башта ми оздбл, мечка
озгбр. Я видб дека че надвше башта ми, па си побего дома. Ка отидб 1утре дън
да вйдим, што 1е стануло:—нащб од башту ми само новошл аците, а од мечкуту
нйшто.

3. Овчарин и змии
Кб 1 прй1 и добро — зло набди!

Пйсъл си 1едън овчйрин овце у-гору. Супротива н’ега юдън огън’ голем горел; у
огън’ът нешто пиштйло. Дожалело му на овчарйтога и он ошъл да вйди што пиштй.
Изгасйл огън’ът със кривйкът што си носйл у-рук’е. Тъгй)е излезне зми1Й из сред
огън’ът та н’ему окол шшу се умбта.
Трже се нйстрану па овчйринът 1у питуш:
— Ама штб че прйшш съгй?
— Чу те 1едем.
— Лелй 1а те извадй из огън’ът, заштб да ме щдеш?
— К01 прйш добро — зло набди: чу те хедем.
Рекъл овчаринът, а1де да шдемо да прашамо, да вйдимо ко че речу пб-стариве
од нас.
1идбше, шдбше, шдбше и нащбше шднбга старога, штрббга, мршавога кон а.
— Што шма, рече кбн’ът? (тъга1 свото дианше оратйло), Овчаринът да му се по-
плаче, узе та му йзреди къко шзвадйл зми1уту 1йзогън’, па съга сака да га 1еде.
Кбн’ът тъгай одсудйл: да те юде—ко1 прйи добро, зло наоди; т ка бае млад, чор-
бацша ми ме 1аа, товари, слуша га, па съга, къга остаре, напуди ме та умйрам
гладън тува. Да те 1еде.
— Аще д-йдемо и другога да прашамо.
1идбше, 1идбше, шдбше, ама със н’й и кбн’ът, и нащбше юднбга старога, старога,
старога, спотура се г|)чар и гладън вол.
— Волът казал: што шма?

350