Page 348 - trnski_kraj

— Извади овуш змшу шзогън’, па сака да ме изеде.
— Да те 1еде и И да гледам: к61 праш добро, — зло наоди; ш къгй бее млад —
товарее!у ме, тегл’ее, брее, работи, па съга гладън бдим.
Овчарътъ рекъл: а[ да шдемо при трек’ога неко1ега.
По1дбше и на сред пут тик’и нащбше юдну лисйцу — ч^чнула на плбчу.
— Што шма? рече лисйцата на овчаратога.
1а си овце пасее, па гореше юдън огън, она пиштеше у н’ега; ш отб да угйсим
огън’ът и 1у извадй, а она съга те куде се увйла ш сака да ме юде. Прйво ли
1е това? ^
Тъка не може да ви судим, требе да се одмбта змишта од гушуту, па да стй-
нете обошцата шднб спротй друго — барабар далеко од мене.
Одмота се змшата па стану далеко, тъка нйстрану од овчаратога.
Съга па1 пита лисйцата овчаратога, што сака1у.
— Извадй 1у йзогън’ — сака ме 1еде.

— Зашто носиш то1агуту уруке, бре овчарко, удри пбглаву. Овчаринът ка се
1изъпе та 1у утепа.
— Што да те подарим, кумйце, ти ме куртулиса од туш зм1у, рече ве овчйринът.
— 1а обйчам, къко зншеш, квачку със дванйшсе пйлишта, та малчица да се пош-
грашм със малечката, да си напраш к’ев.
— Чу те пуштим у кокошарникът, та ко1у си бегендйшеш!
— Арно, рекла лйса, но ако пуште женете пцетата, куде чу тъга1е?
— 1а чу заповедам све да затвбре кучиштата, та да ш слоббдно.
Она улезне, а женете пуште кучиштата та 1у удаве. Убава во1 била кожата зао-
кол гушу.

— Ко1 праш добро — зло наоди!

4. Лисйца и мачък

Лисйца и мачък шмали ортачку ливаду. Забранйли ливадуту та да порасте сено-
Поще 1едън вук прекб ливадуту да мйне. Пресрете га лисйцата, па1 каза на вука-
тога: — Зашто йдеш, вуче, прекб ливадуту ? Зншеш ли ако те наще Мацан, че пукне
та под опйшку сто съчме че ти набше?
Излезе вукът накрщ из ливйдуту, па! стану тамо.
Те ти по това мечка шде из ливадуту. - V
— Мецо, каза лисйцата, не мин’у] прекб ливадуту, нЙ1е смо 1у забранйли със Ма­
цана, ако те вйди: од 1еднб ударан’е — ббе очи че ти изкбче.
Отиде мечката та се стави с-вукатога. По товй те ти едън дйв вепър,
Срете га лисйцата, па му рече: вепре, бти мин’у1еш прекб ливадуту, ако те вйди
Мацан, че ти забше камуту угруди и еднЪг душа че ти излезне.
Ставйше се свйте тройца: мечка, вук ш вепър.

Мечката каза: какъв ли ю тша Мацан, къкб да га вйдимо- од мене побйка и
страшна нема.
— А од мене пбшто варка и а1дук нема, додаде вукьт.
Вепърът па се повалйл, дека от н’ега по-л’ут нема.
Аще да га бкамо на-гоше, да га вйдимо.
Вукът рече: т чу йдем да украднем 1еднб 1агн’е.
Мечката па рече: ш чу омесим леб.

351.