Page 471 - trnski_kraj

полкъ, последниятъ командванъ отъ бележития подполковникъ Хараламби Тошковъ, трън-
чанинътъ Тошковъ. Тамъ трънчани увенчаха съ голяма слава себе си и своя роденъ край,
Особено въ най-голЪмия бой за Букурещъ — при с. Калугерени. Петь непълни дру­
жини разбиха и обърнаха въ бЪгство ц-Ьли петь ромънски полка, като плениха 28
орждия и 31 ракла !
Н-Ьма да се впускаме въ описания за подвизигЬ на трънчани по бойнигЬ полета на До­
бруджа, на Ромъния и на Македония. Това талантливо е сторено отъ техния боенъ дру­
гари, авторътъ на книгата „Единъ отъ първа дивизия“, Георги Ст. Георгиевъ. Едно само
е необходимо дебело да се подчертае: Въ лицето на бележития си командиръ — полк.
Хараламби Тошковъ авторътъ съ неподражаема в-Ьрность е изтъкналъ духовнит-Ь и
бойни положителни качества въобще на трънчанина.
Едвамъ що б-Ь приключено страхотното поражение на ромънската войскз по златна До­
бруджа и по равнинитЬ на Ромъния, на Софийската дивизия се пов-Ьри първостепенния
боенъ участъкъ при Битоля, гдето трънчани, въ редовегЪ на 41 и 25 полкъ, сътво­
риха нови гол-Ьми подвизи, устоявайки на постоянния барабаненъ огънъ, на чесгит-Ь ае-
ропланни налитания и на френскигЬ нападения. Въ продължение на година и половина,
до края на войната, т-Ь — непоколебимит-Ь стражи _ при Битоля браниха Българая!
Следъ Добро-поле, по заповТдь, първата, шестата и сборната дивизия бЬха оттеглени отъ
фронта. Дори и при тия трагични мигове, трънчани съ 41 полкъ, въ състава на 3-та бри­
гада, записаха своя последенъ подвигъ въ самия день на примирието, 29 септемврий и на
следния 30 септемврий 1918 година, разбивайки една италианска бригада при Сопъ. взе-
майки 200 пленника и много картечници, и въ тоя последенъ бой на българската войска
презъ Св-Ьтовната война, славната 3-а бригада — победителка б-Ь командувана зна-
менито отъ трънчанина Хараламби Тошковъ!
Но н-Ьма да бжде пълна представата за трънчанина—войникъ и за понесенигЬ жертви
ако не се знае и следната статистика. Споредъ официалнигЬ данни, въ войнигЬ 1912 до.
1918 год, българската войска понесе 145,362 убити офицери, подофицери и редници на
едно население въ България срЬдно около 6,000,000 души. Разхвърлено пропорционално,
на Трънския край, съ население 30,000 души, се падатъ 726 убити. Въ сжщность, тЬ
сж 1,178. Я това значи, че Трънско е дало 62.2% повече убити въ сравнение съ други
краища на България.
Трънчани! Ветерани отъ великото време и вие младежи, които още не сте прежив-Ьли
върховното напрежение на собствената си мощь, вдигнете високо челото си предъ
сжда на историята! Знаменитит-Ь бойни подвизи и гол-Ьмиятъ брой на жертвит-Ь сж
вашата гордость! Т-Ьзи силни доказателства опред-Ьлятъ Трънския край като родина
на българи — юначни на бойното поле и могжщи духовно.
Каква бЬ духовната сжщина на безсмъртния полкъ отъ 1178 убиги и на тЬхнит-Ь живи дру­
гари, които прославиха своя роденъ кжть ?
Трънчанинътъ-войникъ обича Отечеството си, своя Царь и дисциплината. Съзнателно се
подчинява на суровит"Ь военни изисквания, както се е подчинявалъ отъ юношеската си, та до
преклонна възрасть на своя майсторъ предприемачъ, при когото е работилъ, било въ
България, било въ чужбина. Но умътъ му, изостренъ огъ тежката борба за насжщния,
ю прави да се отнася критически къмъ всичко. Несправедливости не може да понася,
Доблестниятъ началникъ може да изтръгне сърдцето му. Недостойниятъ и страхливиятъ,
обаче, не може да спечели неговата обичь; но и тогава той служи честно и в"Ьрно, за-
щото съзнава, че дисциплината е надъ людете и надъ събитиятя. Унижения и упрЪци
сжщо не може да понася, защото е краенъ индивидуалистъ и честолюбецъ. Но точно
т-Ьзи му духовни качества го правятъ годенъ за подвизи и негоденъ за деморализа­
ция. Обичайки свободата надъ всичко друго, той се жертвува за това върховно благо
безъ поза. Смъртьта на бойното поле, споредъ него, не е н-Ьщо изключително, но е едно по­
велително и най-естествена проява на гражданска доблесть. Трънчанинътъ е скроменъ
до непозволени граници. Този неджгъ му е пр-Ьчилъ всЬкога до тамъ, че и до днесъ не
е изтъкналъ гордитЬ си постижения и своит-Ь заслужили люде на далечното и близко
минало, какго това, наприм-Ьръ, е способенъ да направи македонскиятъ българинъ.
Скроменъ до тамъ, че не умЬе да отстоята достатъчно правата си, но дълбоко се про-
никва отъ възложенитЬ му задължения.

474