Page 472 - trnski_kraj

Мнението на началници, които сж командвали трънчанина, се схождатъ въ едно отно­
шение: той е много храбъръ, самообладателенъ, разсждителенъ, остроуменъ, дисципли-
ниранъ, пожертвувателенъ, големъ смТхотворецъ и крайно скроменъ.
Тези му духовни качества вс-Ькога сж го издигали надъ войниците отъ други краища
до по-голЪми чинове и длъжности и до удостояването му съ похвали и бойни награди.
Никога той не се е посрамявалъ на бойното поле. Такива беха нашите близки отъ
безсмъртния полкъ.
Нима гЪ не сж по-щастливи отъ насъ, техните живи другари и близки? Те умрТха на
бойното поле съ дълбоката вЪра въ успеха на българската борба. Умирайки, те виждаха
зората на великото българско бждеще. Успокоени гЬ напускаха земния животъ.
Те не видеха печалния завършекъ на удивителните победи. Те не видеха България раз­
пъната на четири кръста. Не чуха тжжния стонъ на разплаканите нови роби. Не видеха
прострените къмъ насъ за помощь ржце на техните братя, сестри, родители, жени и
деца оттатъкъ черните граници. Не видеха и не чуха това, което и ние не биваше да
видимъ и да чуемъ. Богъ изле Своята милость върху техъ!
Никой не е веченъ. Ние напускаме единъ по единъ земния животъ, но имената ни нема
да покрие безсмъртие, като на падналите въ боя.
ВсрЪдъ безпределната ижка, която съпжтстаува земното ни сжществуване, само
едно нещо осмисля осакателия ни животъ: мисъльта за идеалите на България. От­
правяйки погледъ къмъ безкръсгните гробове на нашите свещени жертви, останали
далечъ по боищата на Тимошко, Моравско, Тракия, Добруджа, Ромъния, Нлбания й
Гърция, виждаме не гробища, но светилници на българското бждеще.
Безсмъртни сенки, вашата жертва не бе напусто 1 Вашите кости не сж тленни!
Те сж изворите на българското духовно могжщество, изъ които
тая живителна сила се прелива у нашите души, за да ни слее въ
едно ц "Ь л о съ васъ, съ вашия примеръ и подвигъ. Вашиятъ под-
вигъ събужда волята ни за нова борба. Той издига духа до гра­
ниците на онова прозрение, гдето българинътъ узрява да жерт-
вува себе си за Родината — вечната, великата българска Родина!

Безсмъртни сенки, както вие продължихте делото на дедите и
прадедите ни, така и ние и тези следъ насъ ще продължимъ
вашето!
И на вашия позивъ отъ задгробието — да не падаме духомъ въ борбата, ние се ври­
чаме, че нема да не бждемъ достойни за богатото духовно наследство, което ни
оставихте, и че:
\ '
По стжпките на прадеди, дедите
ще дойдемъ пакъ съ победни бойни знамена!
Съсъ гръмъ и съ ножъ ще поздравимъ вразите,
ще сринемъ робството на вечни времена I1)

Тежко тогава томува, който би дръзналъ пакъ да препречи пжтя
на българската стихия, на непобедимия български в о й н и к ъ!
Тогава много отъ насъ или отъ потомците ни ще дойдатъ въва-
шия Безсмъртенъ трънски полкъ.

ВЪковЪченъ да бжде споменътъ за васъ и за вашата слава!

1 ) Изъ стихотворението „Дойранъ“ отъ Даринка П. Дракева.

475