Page 473 - trnski_kraj

Булаирскиятъ бой — Трънчани и булаирското знаме

Отъ Хр. Марковъ Врабчански
капитанъ о. з.
8 февруарий 1013!

Ето една отъ най-светлите и славни дати, въ които трънчани, кюстендилци, босиле-
градци и самоковци показаха нредъ сънародници и предъ цел-ъ свЪтъ своята беззаветна
преданость къмъ родината, своето самопожертвуване за нея, своята любовь и геройство.
Това е единъ отъ най-решителнитТ, отъ иай-сждбоносните исторически моменти за
честьта на българското оржжие и за сждбата на България презъ време на войната ни
съ Турция.
Последната прибягваше вече до крайно и отчаяно средство, за да осуети, да направи на
пухъ и прахъ всичките чудни български победи отъ при Солунъ до Чаталджа.
Следъ дълги протакания въ Лондонската мирна конференция тя хвърли последния си
стратегически козъ при Булаиръ, до самите Дарданели — тая многовековна ябълка на
раздора въ Близкия изтокъ: съ 50 хилядна най-модерно въоржжена армия, начело
съ буйните си тогава офицери-младотурци Енверъ бей, д-ръ М. Сали и др., тя намисли
да се вмъкне презъ Ексемилъ, Урша, Кешанъ, Узунъ-кюпрю, да вдигне обсадата на
Одринъ и съ освободените тукъ 100,000 свои борци да отреже пжтя и тила на целата
българска армия къмъ Чаталджа и я помете въ най-грозенъ пленъ! . .
Боягъ почна въ тъмни зори. Отъ непрекжснатата стрелба на пушки, картечници, бомби,
топове и на големите броненосни орждия въ Мраморно море къмъ 10 часа адски
ревъ и гърмотевици тресеха Галиполския полуостровъ, а страшното имъ ехо раздираше
ушите отъ Куру-Дагъ до дълбините на Мала-Азия.

Нашата Булаирска позиция се брани само отъ пехотата на 13 кюстендилски, 22 самоковски
полкъ и отъ орждия та на VII с. с. полски и II планински артилерийски полкове. Резервъ,
въ истинския смисълъ на думата, въ момента почти липсваше. Отъ 49 полкъ, който
по-рано изпълняваше тая задача, 3 дружини току-що беха се отправили за къмъ Шаръ-
Кой и Индже-Буруну да отбиватъ турски десантъ, а 50 полкъ бе далечъ отъ огне­
ната линия — чакъ по височините на Кавакъ.
Само 4-а дружина отъ 49 полкъ, — въ която бехъ и азъ като под-
поручик ъ-в зводенъ командиръ състоеща се главно отъ трънча-
ни, особено 15 16 роти, и малка часть радомирци, едвамъ що бе се прибрала
отъ нощна охрана отъ при Мраморно море и готвеща се да спи и си отпочине близо
до нашата тълкозъ важна позиция, представяше едничкия резервъ на отбраната ни!
Къмъ 11 часа настжпва най-критичниятъ моментъ за центъра на левото ни крило. При
стига бърза заповеди: 4-а дружина веднага да отиде въ боя. Къмъ 12 тя е до самата
огнена линия.
Картината тукъ е потресна: тежко ранени офицери и войници отъ 2-ра дружина на
22 полкъ се гърчатъ въ предсмрътна агония по вси страни, санитари изнемогватъ да
пренасятъ и помагатъ, леко ранени се лутатъ на всека стжпка, една обща суматоха и
бъркотия цареше тамъ и бе погрозила младежките лица на уцелелите борци-само­
ковци. Следъ като бе отстжпила 3—4 километра, тая дружина сега бе окончателно
разбита отъ многобройния си и крайно смелъ противникъ. И зловещиятъ близъкъ ревъ
на последния, смесенъ съ честъ огънь и падащи шрапнели, гранати и бомби, заставяше
и най-храбрия български войнъ да мисли, че се намира предъ самия адъ.
Командирътъ на разбитата 2-ра дружина, подполковникъ Сапуновъ, единъ безстра-
шенъ борецъ и герой, е безъ шапка, потъналъ въ поть и смрътно пребледнелъ, тича,
пресреща командира на нашата 4-та дружина отъ 49 полкъ, майоръ Мариновъ,
пригръща го и съ радостни сълзи вижда, че, макаръ и късно, помощь иде и му
посочва подъ градъ отъ куршуми участъка на пробития фронтъ. Съвсемъ на­
скоро се разбра, че командирътъ на картечната рота отъ 2-ра дружина, капитанъ
Цура, по туй време билъ се отзовалъ и билъ срещнатъ отъ далечните обози чакъ
при Урша. По-късно бе намеренъ самъ-самичъкъ командирътъ на неизвестната менъ рота

476