Page 474 - trnski_kraj

отъ 22 полкъ, капитанъ Жековъ, братъ па бившия ни главнокомандващъ, който капитанъ,
отчаянъ до зашемедяване, съ пресипналъ гласъ едвамъ питаше: „Не видехте ли нккжде
войници съ бкли сукнени кантове на шапкитк? О, ни следа, ни поменъ отъ хубавата
ми рота! Защо ми е сега живота?! .
Повтарямъ: фронтътъ бк нробитъ и позорна смърть витаеше надъ самата глава на толкозъ
прославената до тогава по цклъ свктъ българска армия и българска държава!..
Четвърта дружина отъ 49 полкъ се състои все отъ възрастни мжже. Тк сж бодри,
настръхнали. При самото имъ пристигане на бойната линия бързо схващатъ положе­
нието и общъ викъ се понася отъ ткхнитк уста: „Боже мили, Боже прави, що
е това?! Деца държаву изпущише! Пай ли турски робье че ставамо?!
Смърть на турчина и напредъ!“
Тъкмо по туй време небивала гжста мъгла забулва височинитк и боевата линия. Деньтъ
става сжщинска непрогледна, тъмна нощь.
И почна бой, ужасенъ бой. . .
И въ тоя моментъ на лквия флангъ самоковци, а на дФсния и въ центъра босиле-
градци и кюстендици съ своитк любими: полковникъ Мановъ и плеада други герои офи­
цери, като трънчанина капитанъ Г. Стоилковъ, капитанъ Трънка, майоръ Желявски
и др., отъ тъмни зори водятъ най-ожесточени боеве. Тк няколко пжти минаватъ въ кон­
траатака, не отстжпватъ педя земя, готови сж вскки моментъ да сложатъ коститк си
предъ олтара на отечеството. Тк, дори и когато виждатъ, че фронтътъ въ лквия си
центъръ е вече дълбоко хлътналъ, а по-сетне нробитъ и откъмъ гърба имъ зинва смър­
тоносна пропасть, не се сгркскатъ, защото една обща екзалтирваща мисъль здраво ги
крепи: „Тука ще измремъ, но ни крачка назадъ! .. “
Трънчани геройски запушватъ пробива и съ своята спокойна
стрелба и вдъхновенъ устремъ заглущватъ скоро и пушки и гърла
на турската многобройна сгань.1) Къмъ 3 часа мъглата се дига, тк се
впускатъ въ контраатака и предъ гърмовното имъ „На ножъ!“ и
„Ура!“ азиятецътъ удря на страшенъ бкгъ!.. Нашата артилерия
сипе надъ главата му градъ отъ шрапнели, гранати, кар течи и го
полуунищожи. . .

Мислкше се, че пехотниятъ бой е вече свършенъ, но изведнажъ, като изневиделица,
почнаха да се сипятъ непрекжснато куршуми задъ гърба на трънчани! Дадоха се ня­
колко скжпи жертви. Уплахата отъ фатално недоразумение и братски куршумъ бк голкма.
Като началникъ на цклата бойна верига отъ 15 и 16 роти съобразихъ бързо да изпратя
отдкление доброволци, за да очистятъ тила, като изтрепятъ стрелцитк тамъ, па били тк
дори и българи! Следъ малко тк заграждатъ 1 турски офицеръ съ десетина войника,
избиватъ ги до кракъ и войникътъ Петъръ Рангеловъ, отъ с. Радово, Трънско, донесе
между другитк трофеи, иедлнъ портретъ на офицера, съ печатенъ турски и френски подписъ :
Ог. М. 5аШт, 1п1егп151е. Това е красивъ, около 30 годишенъ турчинъ, лккарь по вжт-
решни болести, който, споредъ покойния македонски революционеръ Я. Сандански, е билъ
единъ отъ най-виднитк и храбри младотурци и личенъ приятель на Енверъ бея.
Още не свършена тая случка съ трънчани, ето че се почва нова, която е и най-инте­
ресна отъ цклата булаирска победа: отъ близкитк отстжпващи турски части, изъ единъ
напркченъ на веригата долъ, се открива силна пушечна стрелба. Завързва се новъ бой.
Изпратихъ взвода на храбрия ст. подофицеръ Янаки Георгиевъ, отъ Трънска Врабча,
да атакува дола. Борбата е ожесточена, особено срещу отдклението на ефрейтора
Петъръ Тасевъ. Изпратихъ и доброволци войници за подкрепление, но противникътъ е
упоритъ до крайность и не се предава. Почва най-сетне любимата българска борба „На
ножъ!“ Тукъ геройски паднаха нашитк войници: Алекси П. Кокиновъ и Алекси Кузмовъ,
двамата отъ Трънъ, и Христо Младеновъ, отъ близкото до Трънъ село Ломница, а турцитк,
които пълнкха дола, бкха избити до единъ и отъ ржцетк имъ се изтръгна най-голкмия
и славенъ булаирски трофей: това е Булаирското полково турско
знаме, наголкмина колкото нашитк полкови знамена, отъ червени и

*) Това е само единъ отъ мнбгобройнитк имъ славни подвизи презъ Балканската и Свктов-
ната война.

477