Page 476 - trnski_kraj

7утраканъ

Отъ Даринка П. Дракева
Крепостьта трепери, бурята налита

съсъ пристжпа шопски, съсъ гръмъ и ура!
Топовниятъ вихъръ борцит& помита,
а Т& шепнатъ само: „за тебъ ще умра
Добруджо робиньо, българска родино!“

Крепостьта трепери катъ змия стоглава,
въвъ предсмъртни спазми, въ последна борба;
устата й бълватъ смъртоносна лава.
Крепостьта трепери предъ свойта сждба:
върховна разплата, българска отплата.

ВеригигЪ чезнатъ, но други налитатъ;
врагъ по-многоброенъ напира сплотенъ.
ВеригитЪ чезнатъ, но победи сплитатъ
въ пламтящия огънь на адския день,
съсъ кърви оросенъ, съ гранати прекосенъ.

И зв^рътъ на боя уста си раззиналъ,
зжбигЪ му тракатъ за човешка стръвь.
Гладенъ, ненаситенъ, отъ ада преминалъ
и страшенъ и жаденъ за войнишка кръвь
ликува надъ боя, разбивайки строя.

Подполковникъ Тошковъ на свойт^ войскари
вдъхновено сочи влашката змия:
„ Удрете безъ милость, удрете другари,
ето ги крадцитЬ на нашта земя,
часътъ за разплата най-после удари!“

Задъ облаци димни слънце се затули,
ножоветЪ свЪткатъ, носи се ура.
Жел-Ьзна градушка трънчанигЬ брули,
боището грЪе съ огнена заря.
Жетва е обилна за смъртьта всесилна.

Но валякътъ шопски не трепва, а гази

сплашеното стадо на влашката сгань.
Софийци обгръщатъ съсъ буйни талази
фортоветЪ яки, и тозъ ураганъ
напредъ все се носи, ромънцигЬ коси.

479