Page 517 - trnski_kraj

сам> се е ногрижилъ за това. Сътворените отъ него църкви ще пребждатъ въ вековете
и ще свидетелствуватъ предъ поколенията за нравствения и великъ образъ на Трънския
архимандритъ Мисаилъ.
Достойниятъ последователь на Паисия Хилендарски и Софрония Врачански, големиятъ родо-
любецъ архимандритъ Мисаилъ, който на времето бе обърналъ вниманието на Пиротския
владика Антимъ, пишейки на знеполци, че ще имъ прати архимандритъ — българинъ,
намиращъ се въ Сърбия и именуемъ Мисаилъ — 1834 година, като популяренъ учитель
въ Сараево, билъ учитель и възпитатель на кралъ Петъръ Сръбски и на Черногорския
кралъ Никита, би требвало да привлече внимание на всички трънчани — да се въодуше-
вляватъ отъ Мисаиловия духъ.
Иорд. Байкушевъ

Свещеникъ хаджи Никодимъ Насалевски

Тоя скроменъ духовенъ ратникъ, името на когото съвсемъ е скрито, поради това обсто­
ятелство, че той като духовно лице, е билъ прекалено скроменъ и не желаелъ да се
чува името му въ делото по народното свестяване въ Знеполе, е роденъ въ с. Насалевци,
Трънско. Следъ като умрела скжпата му презвитера, той отишелъ на Хаджилъкъ въ све­
тите места — Иерусалимъ, дето престоялъ дълго преме и обходилъ всички свети места.
Завърналъ се отъ тамъ въ родния си край, той се предалъ всецело на църковно-народ­
но го движение. Тукъ гой се нарежда достойно въ редовете на знеполските първенци,
като напр. Пея Степановъ, свещеникъ Ангелко, архимандритъ Мисаилъ отъ Трънъ и др.
Сжщиятъ съ своя ентусиазъмъ въ това тежко дело никакъ не отстжпва по-надире отъ
другите ратници, имената на които, разбира се, ставатъ по-популярни, тъй като те по-
вечего сж миряни. Така, борбата си тоя триумфиратъ въ народното дело сж почнали
най-напредъ съ построяване на черкви, като сж почнали отъ с. Ярловци, въ 1832 год.,
с. Зелени-градъ, 1835 г., въ Насалевци, 1859 г., Главановци, 1861 г., въ гр. Трънъ 1853 г. и т. н.
Тоя триумфиратъ на времето: Пея, Мисаилъ и хаджи Никодимъ, сж движили църковния
въпросъ въ Знеполе. Свещеникъ Никодимъ е свещенодействувалъ на Насалевската енория.
Въ с. Насалевци, следъ неговата смърть, се редятъ близо 6—7 свещеници, които сж слу­
жили чакъ къмъ с. Червена Ябука, Раковъ-долъ — села днесъ въ Сърбия. Датата на раж­
дането и датата на умирането не сж известни. Гробътъ му е въ насалевските гробища.
Надписътъ на кръста не се чете.

Тричко Станко въ Гусинъ и Попъ Никола Тошкинъ Стари

Първитгь домашни-килийни училища въ Трънско презъ ХУНI вгъкъ

Подъ източниягъ скатъ на Гудель 5 клм. западно отъ Трънъ, се гуши малкото
селце Берайнци, останало сега безъ училище по липса на нуждното число деца за
ученици, определено отъ закона при отварянето на всТко училище. А н-Ькога, точно
преди 162 години, това малко селце разсея първите зари на просветното образование въ
Знеполската и Височката околии и по пфлото Пиротско окржжие. Тамъ се подготвиха
първите вдъхновени ратници на просветата, които, разсаждайки семето на познанието по
всички кжтове на поменатите места, покриха до нашето освобождение съ училища почти
всички български селища. Докато Северна България, Тракия, Южна Тракия и Македония
още бТха унесени въ дремката на петвековното мъртвило, Знеполската котловина
бързо закрачи иапредъ къмъ осжществяването не само на образователната и черковната
си самостоятелность, но и къмъ добиването на политическа свобода. Паралелно съ раз­
растването на просветното дело, въ Знеполското население зрееше и въжделението за
открита борба срещу робството и това състояние на духовете изби въ бунтовнически
прояви още презъ 1830 година, когато се обяви Знеполското въстание (Беглишкия джубуръ).
Оснокатель на първото училище вь Знеполската котловина е Тричко Стапковъ Гусинъ

520