Page 549 - trnski_kraj

записали само 6 ученика, докато въ „градското училище“, съ главенъ учитель
Никола Шишеджиевъ е имало 480 деца и 6-тЪ ученика въ сръбското училище е
требвало скришомъ да се промъкватъ, г~
та да стигнатъ до училището имъ, защото
не могли да се избавятъ отъ закачките
-■ и подигравките на другите деца, „че
станали за пари сърби“.
Като учитель въ Власина, Стоянъ влиза въ- връзка съ Русчушкото и съ Сили­
стренското Народно-просвЪтни дружества, които сж развивали широка дейность,
особено противъ широкоразпространеното тогава лихварство и зеленичарство и съ
специаленъ позивъ къмъ селянитй, ги канъли да взематъ пари за нуждигЪ си отъ
основанигЬ отъ Митхадъ паша „Общополезните каси (банките), отворени на Царско
здравие“ — позивътъ е озаглавенъ „Обявление“, издаденъ въ „Русчюкъ, Сре­
доточието на веляета 1866 г. Октомврий 15 день“. Съ тоя позивъ и у насъ насе-
лението е убеждавано и подканвано да се избави отъ съсипателните лихви и зе-
леници, а да прибегне за кредитъ въ Сиротските (земедел.) каси.
Чрезъ постоянно отиващите въ Цариградъ Клисурци — главно Рангелъ Станоевъ,
Даскал ь Стоянъ редовно се е снабдявалъ съ българските печатни, издания отъ
Цариградъ, Браила, Одеса, Виена и Белградъ. Голема часть отъ техъ и днесъ се-
намиратъ въ библиотеката на Клисурското Основно училище и Прогимназия, коя­
то е пренесена и се съхранява въ Главановската прогимназия.
Съ учителствуването му въ Власина съвпада неговата женитба съ красавицата
Марга Тричкова отъ с. Киевецъ.
Презъ 1870 год. следъ многократни настоявания, Клисурци скланятъ Стояна да
напусне Власина и да стане учитель въ родното си село Клисура. Тъкмо се е билъ
подготвилъ да почне и тукъ усилена просветна работа, но избухнала Освободи­
телната война и Стоянъ Любичевъ се прехвърля въ друга народополезна работа:
заедно съ Симо Соколовъ, Тако Пеевъ, Рангелъ Станоевъ и други трънски
войводи организирватъ чети за борба съ редовната турска войска и срещу многочи-
слената черкезка орда, състояща се от^ъ неколко хиляди добре въоръжени и еки-
пирани черкези, които сж настжпвали отъ Вранье, презъ Сурдулица за къмъ Знеполь
и София. Предъ тази страшна опасность изтръпва и мало и големо и на това се
дължи масовиятъ характеръ на тази доброволческа акция. Четите, особено тази
на Симо Соколовъ е показала нечувана храбрость: прогонила е турския аскеръ и
къмъ Власина се е срещнала съ предните части на черкезите, въ лютъ бой, повече
ржкопашенъ, сж били сразеничеряезите. Тукъ даскалъ Стоянъ участвува въ пър-
вите редове на тая неравна но себепожертвувателна борба.

Прогонени турци и черкези, настжпила нова беда: — сърбите виждайки свободна
Трънската область, настжпватъ съ слаби войскови части и заематъ къмъ февруарий
1878 г. цело Трънско, близо до Брезникъ. Населението е чакало руски войски и
българска власть, а дохаждатъ сърби, които не сж приети охотно отъ населението,
но при току-що премахнатата турска робия, на сръбското завоевание се е гледало
като на власть „отъ нашата вера“, а верата и народностьта въ съзнанието на
масата, тогава се е идентифицирало.
Скоро, обаче, намерението на славянските братя — за посърбването на Трънско
и присъединяването му къмъ Сърбия — се разбраха и това предизвика онази
упорита борба отъ страна на населението противъ сръбската напасть, която за­
върши съ единъ блестящъ успехъ за България.

При свободната вече Българска Държава Ст. Любичевъ остава учитель въ Кли­
сура и се запретва да даде грамотность по възможность на повече младежи, като
прибира въ училището почти всички момчета и момичета чакъ до 20 па и повече
годишна възрасть.
Незадоволявайки се съ образованието, което е ималъ и чувствувайки, че за новото
време трйбва солидна подготовка, Ст. Любичевъ постжпва въ организираните отъ
Мин. на Нар. Просв. Педагогически Курсове въ гр. Кюстендилъ подъ ржковод-
ството на в-Ьщи преподаватели и следва тамъ две години по 5 месеца — вакан-
ционит-Ь. Третата година отъ сжществуването му сжщия курсъ се пренася въ Трънъ.
Изглежда, че въ тия курсове сж награждавани и парично показалигЪ отличенъ

552