Page 568 - trnski_kraj

см-Ьлъ волеви характери. ■ Още въ ранна детска възрасть той е всТвалъ страхъ въ тур-
скит-Ь деца, а единъ пжть, когато е билъ по гурбетчилъкъ въ гр. Нишъ съ свои дру
гари дюлгери, на единъ голТмъ турски праздникъ (байрзмъ) три млади нагиздени тур-
чета се подиграли съ нашитТ дюлгери, въ числото на които е билъ и дТдо Драганъ,
като съборили въ кальта едно дрипаво трънско дюлгерче. Безъ да мисли много за
опасностите отъ своята постжпка, младиятъ Драганъ Тасковъ се нахвърлилъ върху тур-
четата. Нанесълъ имъ побой. Внесълъ смуть въ цЪлото праздненство и, въоржженъ само
съ една брадва, успТлъ да си пробие пжть и избяга въ балкана.
Силенъ физически, строенъ, красивъ и съ бунтарски духъ, Драганъ Тасковъ се налагалъ
навсТкжде. Той се
настанилъ и прекаралъ около 15 години въ с. Дубле, Пожаревски
окржгъ — Сърбия и успТлъ да стане даже кметъ на селото, безъ, обаче, да престане
да мисли за родината. Тука той спечелилъ добро състояние за времето и вл-Ьзълъ въ
контактъ съ българските емигранти въ Белградъ и Букурещъ, гдето е изпращалъ и
значителни парични средства.
Презъ 1868 година, ние виждаме нашиягь Драганъ Тасковъ Войновски въ четата на Ра­
ковски, а по-късно билъ знаменосецъ въ четата на Ильо войвода отъ гр Берово — Ма-
кедония, като е билъ посоченъ за такъвъ единодушно отъ всички другари въ четата.
Следъ освобождението Драганъ Тасковъ се завърналъ въ родното си село Лева-река.
Ползувалъ се е въ целото Краище съ особено уважение.
Презъ 1881 84 година билъ избранъ за окржженъ съветникъ въ Трънската постоянна
комисия, а по-късно и въ Софийската. Дванадесети години непрекжснато е избиранъ
за кметъ на Лево-речката община. Билъ е сждебенъ заседатели въ Трънския окрж­
женъ сждъ.
Войната презъ 1885 година е заварила Драганъ Тасковъ, като кметъ въ с. Лева-река.
Единъ дени при него се явилъ майоръ Чижмикъ съ дружината си и му запов-Ьдалъ да
улесни дружината въ преследването на отстжпващитТ къмъ Бр-Ьзникъ български юнаци,
ДТдо Драганъ съобразилъ опасностьта за нашигЬ войници отъ обхола, който
е искалъ
да направи майоръ Чижмикъ и вмТсто къмъ БрТзникъ презъ с. Одраница, както е ис-
калъ^последниягъ, дТдо Драганъ ги повежда презъ непристжпнитТ дерета на с. Видраръ,
кждето и пеша мжчно се е вървТло, неже-ли ц-Ьлия обозъ, който е следвалъ дру­
жината на майоръ Чижмика. По този начинъ, д-Ьдо Драганъ улеснилъ съвземането на
нащитТ юнаци, което въ последствие, както ни е известно, се обърнало въ победоно-
сенъ маршъ. Схващайки неудобното положение, въ което е билъ изпадналъ, майоръ
Чижмикъ веднага потърсилъ д-Ьдо Драгана, за да му поблагодари съ единъ куршумъ,
обаче, по това време, нашиятъ герой е билъ вече при българскитТ юнаци.
ДЪдо Драганъ Тасковъ Войновски е доживТлъ до дълбока старость. Починалъ е презъ
1932 година на 92 годишна възрасти.
Р. Т.

V
Якимъ Тошковъ

Единъ б-Ьлъ паметникъ, издигнатъ всрТдъ боровата гора на
гр. Грънъ, спира погледа на пжтника. Тамъ е гробътъ на Якимъ
Тошковъ, бившъ лесничей, който презъ ц-Ьлия си животъ ра­
;'т-.
боти за горит-Ь, за да почива сега, следъ своята смърть, вср-Ъдъ 1
уханието на горскитЪ цвТтя и бороветТ.
к
Якимъ Тошковъ е родени въ гр. Грънъ. Първоначалното си
образование е получилъ въ родния си градъ. Следвалъ е гимназиитТ въ Пловдивъ и
1ърново, следъ което е заминалъ за чужбина, гдето въ Писекъ (Чехия), е получилъ
специално лесовъдско образование. Следъ завръщането си отъ чужбина той се отдава съ

571