Page 571 - trnski_kraj

Тома Димитровъ

Тома Димитровъ е роденъ презъ месецъ юлий
1875 година, а починалъ на 2 ноемврий 1922 год.
Първоначалното си образование е получилъ въ
родното си с. Врабча, Трънско, а прогимназия —
въ 'Грънъ, откждето е отишелъ въ Самоковъ
А и завършилъ Семинарията, като стипендиантъ и то
съ отличенъ успТхъ.

Синъ е на много бедни родители и лТтно време е
отивалъ майсторъ, а зимно време е училъ, додето
да свърши прогимназия.
Съ завършване семинарията, учителствува въ род­
ното си село Врабча 4 години, тамъ се оженва,
■ но му се вижда образованието недостатъчно та
Ц постжпва въ Софийския университетъ, като сту-
1 дентъ по философия и завършва съ големи мжки,
работейки въ постоянната комисия и др. учреждения.
Следъ това става секретари въ постоянната комисия, избиранъ е за членъ въ сжгцата и
въ последствие — секр. на Соф. управители.
Презъ 1906/908 година е билъ инспекторъ на полицията въ София и назначаванъ за
Окржж. управители въ Бургасъ, гдето не е отивалъ за такъвъ.
Презъ всичкото си време, като служители въ София, е билъ въ услуга на хората отъ
своя роденъ край и е дЪлилъ последната си стотинка съ нуждаещи, като сжщевре-
менно е билъ главния чинители да се назначаватъ много хора на служба, повечето отъ
които днесъ сж пенсионери.
Като такъвъ, въ София е издействалъ отъ окр. инженерство на постоян. комисия, да
се отпустне гол-Ъма сума и пробие клисурата за шосе между селата — Филиповци и с.
Мисловщица, както и пжтя между Врабча и Филиповци презъ Драговска махала, които
дела днесъ се сочатъ за едни отъ най-добрите и се дължатъ изключително на него.
По време на Балканската война е обхождалъ войниците отъ своя край по Гюмурджина
Деде Агачъ, Булаиръ и пр. и е насърдчавалъ сжщите, като е давалъ пари на нуждаещите, а
следъ войната не е преставалъ да помага на освободения македонски край, гдето на
голямото му доверие, хората отъ сжщия край му беха дали доста земи и гори да из­
плаща въ последствие, обаче ранната смърть и окупацията отъ гърцкитЪ войски на тия
земи, осуетиха всички негови планове и делото му пропадна окончателно.
Подарявалъ е одежди и др. потреби на Врабчанската и Филиповска черкви и е купилъ
и оставилъ съ завещание училищното здание въ с. Баба — Трънско.

*

Иванно колевъ Вайкушевъ

Роденъ 1828 г. въ Трънъ. Отглежданъ съ особена грижа отъ родителите си, като
пръвъ синъ, малкиятъ Иванчо, следъ години, се преобразява въ единъ снаженъ, широкопле-
щестъ и красивъ левентъ, буенъ и избухливъ, храбъръ и благороденъ и фанатиченъ при-
върженикъ на справедливостьта. Не можейки да прави отстжпления отъ своята природа,
този неспокоенъ духъ е билъ въ чести разправии ту съ другари, ту съ турски, а въ
последствие, и съ български държавни власти. Не р-Ьдко той налагалъ разбиранията и
волята си по доста бруталенъ начинъ, безъ да държи сметка за последиците. Естест­
вено, тези му духовни качества го приобщаватъ къмъ обществото на родоборческите
деятели на Трънско, между които Ив. К. Байкушевъ се чувствува въ своята най-подходяща
среда, но особено е въ стихията си, когато сж му бивали възлагани тайни бунтовнически
поржчения.

574