Page 90 - trnski_kraj

р—^'^
така
мощь ДжерманъеНИТ^ ВЪ СЛучаи на опасность или голяма радость; викатъ ’ на по-

Славянит* изоставили римските крепости и гЬ губятъ своето значение, а сжщо и
градътъ, които е билъ около с. Зелениградъ. И тукъ се спазва твърдението на
възантииския историкъ Прокопий, че слъвянитф ^вЪли въ малки разпръснати
отГшп^ТГ*’ КШТ0 населили 3нсполе’ с* би™ °гд4лво племе „ли час™
отъ моравцитф, е неизвестно за сега, но понеже никъде не се говори за знеполско
ТовГличТи отъСгпТДП°ЛаГа’ 46 знеполскит* славяни сж часть отъ моравските,
юва личи и отъ голФмото сходство на езика имъ днесъ.
Следъ образуване на Испериховата България, Знеполе остава въ Славиния която
се е простирала отъ Стара-планина до Адриатическо море и Пелопонесъ , и била
раздробена на отделни княжества. Отношенията между Славиния и Византия
презъ това време, и до днесъ още не сж изяснени.
Знеполе влиза
въ пределите на I. българско царство при Омортага заедно съ
СухщпланинГ0до3НиГъТПГРакИЦа натБългария обхващала Пиринъ и отивала къмъ
на западъ чакъ за лъ п ’ иГпГРИСЗ ’ К°ГаТ° бългаРСката Държава се простирала
“ * ападъ чакъ задъ Р- ибъръ, знеполци приели християнството. Тука е имало
с чки благоприятни условия за преднина на славянския елементъ при формиране
на българския народъ. Колкото и оскждни сведения да имаме за Знеполе презъ
това време, нема да бжде смело, ако се каже, че пжтьтъ презъ него за Враня
играе важна роль. Това се потвърждава и отъ преданието че с Конска — БоТз
"™КтГ0ЛИЯ' КОеТО Т0ГТ е бил0 п<’и моста мР- Конска, както „ реката Р
сятъ тези имена отъ големите кервани коне, които сж пренасяли стоки но-
и сж но-
щували на това место. При това положение, стопанскиятъ животъ
се повдига
значително много. При първата половина на Симеоновото царуване това повди-
гане се засилва още повече. * * ’
Какво положение сж държали знеполци при бунтовете срещу Петоа
не знаемъ
но при разделянето на България, Знеполе остава въ западното българско царство
Сакво е представлявало Знеполе въ това царство, което е било федерация отъ
наследствено княжество, дали е образувало самостоятелно княжество или е пои
надлежало къмъ Перникъ или Нишъ, е въпросъ, на който не може да се Где
точен ь отговоръ. Сжщо не се знае, къмъ кое епископство е спадало Едно е си-
гурно обаче, че, както навсФкжде, тъй и въ Знеполе земята изцФло минава въ
ржцетъ на боляритф и църквата, а селянитФ оставатъ безъ земя.

п1ппГиВ13аНТИЙСК0Т0 ИГ0 ПОложението яа знеполци се влошава още отъ началото
поради нашествието на печенези и кумани. Безсилно да се бори съ тФхъ визан-
тииското правителство ги заселило къмъ София, Нишъ и Овчо? поле. Знеполци не
ще да сж останали спокойни къмъ тия поселения и затова сигурно сж подкре-
„или, както първото възстание въ 1040 г. въ Нишъ, начело съ Петъръ Делияна
така и второто презъ 1073 г„ „а чело съ Георги Войтехъ и сръбския престоло
наследникъ Константинъ Бодинъ. престоло
Презъ 1183 г. маджарите, въ съюзъ съ сърбитТ, превзели отъ Византия БФлгоалъ
Брани,ево, Нишъ и София; въ тази война съюзниците вйроятно ™ били пол-
София и Нишъ*0™070 "аселеяие- включително и знеполци, които сж вървйли съ

Гпъ,1:101,ИЯТа 33 3"еп0'|,е пРезъ Второто българско царство знаемъ още по-малко
София бива присъединена къмъ Търновското царство, въ 1194 година. По това
реме трфбва да е станало присъединяването и на трънския край ВсФки случай
при царуването на Калояна къмъ 1201 г. Знеполе принадлежи^вечщ безспорно' Гмъ
гп? иРИЯ’ П2неже сега имаме положителни данни, че къмъ 1204 година западната
П^илмъ,НБйлгрГадъЯиСБраничева0РНИ'ВаРДаРЬ’ °бГрЪЩа Велбад' Скопие,
Мирътъ, установенъ
отъ Ив. Асенъ II. (1218-1241 г.) въ 30-тФхъ години на XIII.
в., повдига стопанството и благосъстоянието
на западнитф покрайнини. Сега се

93