Page 100 - zapadni_pokrainini
P. 100

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                 ска граница събития ги определя за „неправомерен акт, предприет от
                 страна на Югославия." Заключението на вестника е, че това само ще за­
                 бави започналото югославско-българско сближение, което няма да е в
                 интерес на нито една балканска държава. Изненадваща е позицията на
                 Италия. В."Идеа национале", от 11 ноември 1920 г., помества статия, в
                 която участта, сполетяла България, е „една заслужена криза". Вина за нея
                 носело само българското правителство, което „правеше опити за съюз с
                 Италия и същевременно политика на интимно съгласие със Сърбия".281

                         Получавайки вестта за окупацията на западните български краища,
                 депутатите в Народното събрание в знак на протест прекъсват заседани­
                 ето си.282 Министерският съвет излиза с решение в цялата страна да се
                 обяви траур. Все още никой не може да повярва в истинността на полу­
                 чените вести. До този момент, повлияни от общия ход на събитията,
                 всички тайно се надяват, че Царибродско и другите български земи ви­
                 зирани в Ньойския договор ще останат в България, като Югославия се от­
                 каже от тях.283 След изпратените до Белград и Париж протестни ноти,
                 българското правителство съсредоточава надеждите си за възстановява­
                 не на старото положение в лицето на Франция и Великобритания, тъй ка­
                 то със своя ход Белград фактически е нарушил решението на Послани-
                 ческата конференция, постановяващо изчакване на окончателното ста­
                 новище на нейния представител в района - международната разграничи­

                 телната комисия. През следващите дни в София разбират, че нито една
                 държава или институция няма да може да накара Югославия да изтегли
                 окупационните си войски от завзетата българска територия. Въпреки то­

                 ва, протестите продължават. В изявленията си българската страна се ба­
                 зира на становището на Посланическата конференция, изпратено до
                 членовете на международната разграничителна комисия в София още
                 при първите слухове за окупация. С този документ е запознат всеки член
                 на комисията, включително и югославският. А то е:
                         1.  Единствено комисията може да разреши на заинтересованите
                 страни да извършат окупация, но постепенно, след завършване на рабо­
                 тата по определяне на границата;
                         2.  Никаква окупация не може да се извърши без писмено разреше­
                 ние от комисията, която е компетентна да определи дали условията,






                 281  БТА, Бюлетин № 377, 18.Х1.1920, с. 1, ПЧП;Бюлетин № 378, 19.Х1.1920, с. 7; Бюлетин №
                     380, 22.XI.1920, с. 3.
                 282  Стенографски дневници на XIX ОНС, I РС, 9-о з., 6.XI.1920, с...
                 283 Земеделско знаме, бр. 64,12.XI.1920.; Пряпорец, бр. 256, 15.XI.1920.

                 96
   95   96   97   98   99   100   101   102   103   104   105