Page 95 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

дателство.267 Разбирайки сериозността на създалата се ситуация, българ­
ското правителство предприема спешни мерки, насочени към търсене на
подкрепа срещу решението на Белград. Затруднения произтичат от фак­
та, че въпреки отправените многобройни молби за лична среща между
Стамболийски и представител на югославското правителство, такава не
се осъществява. След този явен отказ, българският министър-
председател се принуждава да използва посредник за разрешаване на
възникналите проблеми. Такъв се открива в лицето на шефа на руската
мисия в София Моллов. Със същата задача е ангажиран и полският пред­
ставител в Белград. Стамболийски се опитва да привлече като посредник
в българо-югославските отношения и Чехословакия. Пред всички тях се
представя българската молба да окажат ефикасна подкрепа на ангажи­
раните в преговорите с Белград дипломати за задържане на Цариброд и
Босилеград в български предели.268 От своя страна Стамболийски лично
съобщава българското виждане по въпроса пред европейските диплома­
ти. Отправените от него в Лондон и Париж призиви за корекции в тери­
ториалните, военните и финансовите клаузи на Ньойския договор, макар
и неприети, внасят известна тревога в Белград. От своя страна съществу­
ващата към момента политическа обстановка на Балканите сама спомага
за осъществяване на югославските замисли. Всяка една от балканските
държави е заета със собствените си проблеми - Румъния с Банат и унгар­
ското влияние там; в Гърция Венизелос пада от власт, след като партията
му загубва на проведените избори; Турция все още не е с изяснен статут
около бъдещото си положение. Великите сили също изпадат в противо­
речия. Възникналото още по време на войната съперничество между
Франция и Великобритания продължава да се засилва. САЩ все още на­
бират сили, за да се намесят активно в световната политика. Всичко това
се оказва благоприятно за Югославия да изпълни свободно намеренията
си, без някой да попречи за това.269

ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 1113, л. 41-42.; Тос1огоу1с, О. Цит. съч., с. 96.
268 Манчев,Кр., М. Гудева. Цит. съч., с. 9-10.
269 ,
Съществуват податки, че към решението да се пристъпи към окупация югославската
правителство е подтикнато от френската дипломация. В изследването си, посветено
на балканските проблеми в следвоенния период, Десанка Тодорович отбелязва, че
идеята Югославия да избърза с окупацията на Цариброд и Босилеград е подсказана
на Белград от френския представител в София Жорж Пико. Той настоявал тя да се
осъществи без отлагане, защото съществуващото положение само подхранвало в
България идеята, че ще е възможно да се ревизират териториалните клаузи, залегна­
ли в Ньойския мирен договор. Българското обществено мнение се надявало, че ще
може да разчита на компромис от страна на западната си съседка. В същото време
посредством една окупация Югославия ще може да застави българското правителст­
во да активизира предаването на предвидените в мирния договор въглища, локомо-
91