Page 96 - zapadni_pokrainini
P. 96
Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)
На 6 ноември 1920 г. югославски военни части привеждат в изпъл
нение решението на своето правителство. Започва своеволна окупация
на български селища по цялата западна граница - започвайки от Кулско
през Царибродско, Трънско и Босилеградско. Местното население, шо
кирано от надвисналата опасност, панически бяга към вътрешността на
България. В началото българската администрация, макар и предизвесте
на за окупацията, също не знае какво да прави. Съгласно издадената ня
колко месеца по-рано инструкция, по-голямата част от нея още на 5 но
ември напуска селските учреждения и така спомага за безпрепятствено
то настаняване в тях на югославски административни и полицейски влас
ти. От своя страна българските погранични власти след нареждане от Со
фия също доброволно се оттеглят от постовете си. Събитията протичат с
толкова бързи темпове, че в първите минути българските власти на мо
менти реагират неадекватно. Трудно е да се каже, че в София са толкова
изненадани, особено като се има предвид получената още на 2 ноември
телеграма. В МВнРИ и лично Стамболийски са запознати с плановете на
Белград месеци по-рано. Във военното и вътрешното министерство дан
ните за осезаемото струпване на югославски войски по границата са пове
че от красноречиви. Населението от пограничните райони също изпраща
тревожни съобщения до София и призовава за решителни действия.270
В тези трудни дни реакцията на София буди недоумение. До всич
ки български погранични части се изпраща нареждане, в което се упоме
нава българските власти доброволно да се оттеглят. Успоредно с това
тиви, вагони и други стоки. // Тос1огоу(с, О. Цит. съч., с. 96-97.; В известна степен Д.
Тодорович има право, че френската дипломация продължава да отстоява заявеното
на Парижката мирна конференция (1919 г.) мнение за териториална поправка на гра
ничната линия между България и Югославия в района на Цариброд и Босилеград.
Всъщност такова е становището и на Териториална комисия. Същевременно затруд
ненията, които Югославия изпитва в започналите с Италия преговори по т. нар. Фиум-
ски въпрос, са повече от очевидни. По отношение обаче на твърдението, че посредст
вом една окупация на български територии Белград ще може да принуди София да
пристъпи към по-активни действия за предаване на предвидените в Ньойския дого
вор определен брой вагони и пр. жп оборудване, може да се изкажат резерви. Повод
за това ми дават сведенията за предприетите вече от правителството на Стамболийс
ки действия в тази насока.
В летописната книга на босилеградската гимназия е отбелязано, че още от 25 октомв
ри 1920 г. сред местните хора се носи слухът за предстояща окупация на района в най-
близките дни. В същото време до българските погранични части се отправя заповед,
при поява на югославски военни подразделения, всички да се оттеглят. С това се от
меня предходна заповед, е която се нарежда да се окаже съпротива при евентуални
окупационни действия. // ДА - Кюстендил, ф. 245 к, оп. 1, а.е. 16, л. 14.
92

