Page 98 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

българо-югославско сътрудничество.274 Забавянето в действията на каби­
нета до известна степен идва и от обстоятелството, че в телеграмата на
югославското правителство от 2 ноември, е казано, че евентуалната оку­
пация ще се извършва паралелно с определянето на демаркационната
линия. Такава, обаче, все още не е изготвена.
I
За пълната неподготвеност на българските управници допринасят и
решенията на международната разграничителна комисия. В архивите са
запазени протоколите от нейните заседания, както и докладите на бъл­
гарския представител - полк. Кисьов. От тях е видно, че заключението е
новата гранична бразда между България и Югославия, почти във всички­
те й пунктове, да преминава по старото трасе. В протокол №19 се излагат
подробности по пътуването на членовете на комисията в Трън, Клисура и
Влашка. При разглеждането претенциите на двете страни се решава в
България да остане с. Вучи дол като част от Зеленогорската община. В
следващия протокол № 20 се дават подробности около пътуването на
комисията до с. Врабча, Трънско, което също е решено да остане в бъл­
гарска територия.275 Независимо, че в тези протоколи фигурира и подпи­
сът на югославския комисар полк. Стефанович, Белград безцеремонно
нарушава поетите от него ангажименти и своеволно пристъпва към оку­
пацията. Въпреки протестите, окупацията на западните български земи
остава факт. Югославия не отстъпва от позицията си и не изтегля обратно
войските си. В официално разпространено от агенция „Авала" комюнике
за основна причина, довела до окупацията, се посочват протестите на
българската страна пред международните институции и „оспорването на
всяка точка от новата граница" по време на дейността на международна­
та разграничителна комисия.276 В отговор на отправения от българското
правителство протест официалното становище на Белград е, че Югосла­

вия стриктно се придържа към клаузите на мирния договор и го изпъл­
нява в неговия пълен вид, нещо което България също трябвало да стори.
На 10 ноември югославското правителство отговаря на получената ко­
лективна нота, изпратена от посланиците на Великобритания, Франция и
Италия. Отново се посочва, че извършената окупация е в съответствие с
всички постановления на мирния договор, че тя не противоречи на нито

274 Тук трябва да се уточни, че Стамболийски се изказва за сближение с Югославия, но то
би могло да бъде ефективно само когато Белград наистина провежда демократична
политика в собствената си държава; Петров, М., Ст. Стефанова. Александър Стамбо­
лийски и българо-югославското сближение (X.1919-71.1923 г.). // ВИСб., кн. 5, с. 3-16,
1981.
275 ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 1113, л. 1.
276 БТА, Бюлетин № 486, Втори, 9.XI.1920, с. 1.
94