Page 98 - zapadni_pokrainini
P. 98

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                  българо-югославско сътрудничество.274 Забавянето в действията на каби­
                  нета до известна степен идва и от обстоятелството, че в телеграмата на
                  югославското правителство от 2 ноември, е казано, че евентуалната оку­
                  пация ще се извършва паралелно с определянето на демаркационната
                  линия. Такава, обаче, все още не е изготвена.
                    I
                          За пълната неподготвеност на българските управници допринасят и
                  решенията на международната разграничителна комисия. В архивите са
                  запазени протоколите от нейните заседания, както и докладите на бъл­
                  гарския представител - полк. Кисьов. От тях е видно, че заключението е
                  новата гранична бразда между България и Югославия, почти във всички­
                  те й пунктове, да преминава по старото трасе. В протокол №19 се излагат
                  подробности по пътуването на членовете на комисията в Трън, Клисура и
                  Влашка. При разглеждането претенциите на двете страни се решава в
                  България да остане с. Вучи дол като част от Зеленогорската община. В
                  следващия протокол № 20 се дават подробности около пътуването на
                  комисията до с. Врабча, Трънско, което също е решено да остане в бъл­
                  гарска територия.275 Независимо, че в тези протоколи фигурира и подпи­
                  сът на югославския комисар полк. Стефанович, Белград безцеремонно
                  нарушава поетите от него ангажименти и своеволно пристъпва към оку­
                  пацията. Въпреки протестите, окупацията на западните български земи
                  остава факт. Югославия не отстъпва от позицията си и не изтегля обратно
                  войските си. В официално разпространено от агенция „Авала" комюнике
                  за основна причина, довела до окупацията, се посочват протестите на
                  българската страна пред международните институции и „оспорването на
                  всяка точка от новата граница" по време на дейността на международна­
                  та разграничителна комисия.276 В отговор на отправения от българското
                  правителство протест официалното становище на Белград е, че Югосла­

                  вия стриктно се придържа към клаузите на мирния договор и го изпъл­
                  нява в неговия пълен вид, нещо което България също трябвало да стори.
                  На 10 ноември югославското правителство отговаря на получената ко­
                  лективна нота, изпратена от посланиците на Великобритания, Франция и
                  Италия. Отново се посочва, че извършената окупация е в съответствие с
                  всички постановления на мирния договор, че тя не противоречи на нито



                  274  Тук трябва да се уточни, че Стамболийски се изказва за сближение с Югославия, но то
                      би могло да бъде ефективно само когато Белград наистина провежда демократична
                      политика в собствената си държава; Петров, М., Ст. Стефанова. Александър Стамбо­
                      лийски и българо-югославското сближение (X.1919-71.1923 г.). // ВИСб., кн. 5, с. 3-16,
                      1981.
                  275  ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 1113, л. 1.
                  276  БТА, Бюлетин № 486, Втори, 9.XI.1920, с. 1.
                  94
   93   94   95   96   97   98   99   100   101   102   103