Page 99 - zapadni_pokrainini
P. 99

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)



           една негова клауза, тъй като никъде не са дадени изрични указания да се
           изчаква.277 В подкрепа на действията на своето правителство югославска­
           та преса публикува дописки на свои кореспонденти от Цариброд и окол­
           ностите му, които отразявали „радостта, с която местното население пос­
           реща окупацията". Ако се вярва на тях, завземането на града е прието от
           гражданите му „с цветя, знамена и музика". Самият акт е възприет „като
           най-светлото нещо от хората". Тази информация явно цели да покаже
           пред света правотата на стореното. В. "Правда" помества на страниците
           си материал, озаглавен „Първият поздрав от Цариброд", в който се пуб­
           ликуват няколко благодарствени адреси и телеграми, изпратени до ми­
           нистър-председателя на Югославия Миленко Веснич.278 Подетата от Бел­
           град кампания в пресата е опит да се легитимира извършеният акт по
           окупация на българските земи. Показността, с която се демонстрира как
           „местното население тъй радостно посреща югославските военни части",
           отново насочва към разсъждението, че това е поредният трик използван
           от белградското правителство. Примерите в тази насока са не един и два.
           Още през 1878 г., когато сръбски части завземат Пирот, Белград по подо­
           бен начин внушава на световната общественост изявления за „радостта"
           на населението от този край от присъединяването му към сръбската
                          А


           държава.279 280истината всъщност е друга: българското население от оку­
           пираните краища, обзето от паника, се скрива в къщите си, като по този
           начин мълчаливо протестира срещу наложената му окупация.                      280

                  Европейските сили, всяка водена от собствени интереси и съобра­
           жения, приемат с мълчаливо съгласие окупацията. На страниците на пе­
           чата се появяват множество коментари по въпроса. Повечето френски
           вестници заемат неутрална позиция. Само някои като „Рапел" се изказ­
           ват доброжелателно, като окупацията се определя като възвръщане към
           хегемонната политиката на Югославия при решаване на балканските
           проблеми. Цариградският ежедневник „Икдам", в брой от 15 ноември
           1920 г., правейки обстоен анализ на разигралите се по западната българ­




              ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 302, л. 230.
           278  БТА, ПЧП, Бюлетин № 375, Първи, 16.Х1.1920, с. 3.; Бюлетин № 376, 17.Х1.1920, с.З.;
              Бюлетин № 380, 22.XI.1920, с. 3-4.
           279  Венев, К. Съвременна югославска историопис за "сръбските селища и райони" в Бъл­
              гария след Берлинския конгрес. // ИПр., кн. 7, с. 57-66. 1986.
           280  Показателен в това отношение е разказът на местния жител Г. Попниколов, който
              описва потресаващи случаи на насилие над българското население в окупираните от
              югославските части български селища. Не случайно той оприличава окупирането на
              Цариброд с "погребение" на града. // Петров, М. Цит. съч., с. 22-23.; Попниколов, Г.
              Робска севда, с. 16-45, -С., б.г.
                                                                                                    95
   94   95   96   97   98   99   100   101   102   103   104