Page 105 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

прокараната нова граница се разсичат множество селища от техните
землища. По този начин в югославска територия се озовава почти цялото
село, докато прилежащата му земя - обработваеми ниви, пасища, водо­
пои и пр. се озовава от другата страна на границата, в българска терито­
рия. Тази трагедия сполетява: Белут, Бранковци, Голеш, Горна Невля,
Горни Криводол, Горно Тлъмино, Градине, Грознатовци, Долна Невля,
Долно Тлъмино, Жеравино, Колуница, Кострошовци, Млекоминци, Паля,
Ресен, Рибарци, Сухи дол. Към списъка се прибавят и всичките осем села
във Видинско - Кулския регион. Съществува и обратният вариант, при
който основната част от селищата остава в българска територия, а зем­
лищата им в югославска: Бобешино, Бохово, Горни Коритен, Комщица,
Круша, Липинци, Ломница, Насалевци, Побит камик, Реяновци, Слишов-
ци, Средорек, Трекляно. Разсичането на селата води до тяхното пълно
обезличаване. При някои от тях в българска територия остават само ня­
колко къщи, а останалата част от селото се намира от другата страна на
границата. Така от картата на България за десетилетия изчезват: Бачево,
Груинци, Градине, Грознатовци, Драинци, Колуница, Кострошовци, Мле­
коминци, Паля, Сухи дол, Сливница. Разделят се брат от брата, баща от
сина.293

2. Политиката на Белград спрямо българите от
Западните покрайнини

Системно подетата от Белград денационализаторска и асимила-
торска политика спрямо българите от анексираните Западни покрайнини
започва веднага след присъединяването им към Югославия. Още в пър­
вите дни след началото на окупационните действия местното население
се превръща в обект на активна пропаганда, целяща да го убеди, че то е
„естествен къс от неделимата югославска държава", поради което всички
са „прави сърби". Земите на които то живее се определят за „част от Ста­
ра Сърбия". Твърденията за „неделимост" и пр., звучат в противовес с
първите мероприятия, предприети от новата власт в анексираните земи.
В сила влиза оповестената през 1913 г. „Наредба за обществена безопас­
ност в освободените области." Автоматически пренесена, нейното из­
пълнение намира своето най-явно проявление в Македония и Западните
покрайнини.294 В резултат на анексията българското население, което ос­
тава в пределите на Югославия, е значително по брой. Според български
източници, етнически запазените българи в пределите на кралството

293 Петров, М. Цит. съч., с. 31.
294 Палешутски, К. Македноският въпрос..., с. 64.
101