Page 105 - zapadni_pokrainini
P. 105

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)



           прокараната нова граница се разсичат множество селища от техните
           землища. По този начин в югославска територия се озовава почти цялото
           село, докато прилежащата му земя - обработваеми ниви, пасища, водо­
           пои и пр. се озовава от другата страна на границата, в българска терито­
           рия. Тази трагедия сполетява: Белут, Бранковци, Голеш, Горна Невля,
           Горни Криводол, Горно Тлъмино, Градине, Грознатовци, Долна Невля,
           Долно Тлъмино, Жеравино, Колуница, Кострошовци, Млекоминци, Паля,
           Ресен, Рибарци, Сухи дол. Към списъка се прибавят и всичките осем села
           във Видинско - Кулския регион. Съществува и обратният вариант, при
           който основната част от селищата остава в българска територия, а зем­
           лищата им в югославска: Бобешино, Бохово, Горни Коритен, Комщица,
           Круша, Липинци, Ломница, Насалевци, Побит камик, Реяновци, Слишов-
           ци, Средорек, Трекляно. Разсичането на селата води до тяхното пълно
           обезличаване. При някои от тях в българска територия остават само ня­
           колко къщи, а останалата част от селото се намира от другата страна на
           границата. Така от картата на България за десетилетия изчезват: Бачево,
           Груинци, Градине, Грознатовци, Драинци, Колуница, Кострошовци, Мле­
           коминци, Паля, Сухи дол, Сливница. Разделят се брат от брата, баща от
           сина.293


                  2. Политиката на Белград спрямо българите от
                  Западните покрайнини


                  Системно подетата от Белград денационализаторска и асимила-
           торска политика спрямо българите от анексираните Западни покрайнини
           започва веднага след присъединяването им към Югославия. Още в пър­
           вите дни след началото на окупационните действия местното население
           се превръща в обект на активна пропаганда, целяща да го убеди, че то е
           „естествен къс от неделимата югославска държава", поради което всички
           са „прави сърби". Земите на които то живее се определят за „част от Ста­
           ра Сърбия". Твърденията за „неделимост" и пр., звучат в противовес с
           първите мероприятия, предприети от новата власт в анексираните земи.
           В сила влиза оповестената през 1913 г. „Наредба за обществена безопас­
           ност в освободените области." Автоматически пренесена, нейното из­
           пълнение намира своето най-явно проявление в Македония и Западните
           покрайнини.294 В резултат на анексията българското население, което ос­
           тава в пределите на Югославия, е значително по брой. Според български
           източници, етнически запазените българи в пределите на кралството




           293  Петров, М. Цит. съч., с. 31.
           294  Палешутски, К. Македноският въпрос..., с. 64.
                                                                                                   101
   100   101   102   103   104   105   106   107   108   109   110