Page 101 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

284
предвидени за окупация са налице.

В МВнРИ приемат, че нито една от препоръките не е изпълнена.
Поради тази причина пред Белград отново се настоява да изтегли войс­
ките си, докато комисията приключи дейността си. Разбирайки, че Югос­
лавия няма намерение да оттегли частите си от окупираните територии,
българското правителство продължава да търси международна подкре­
па за своята кауза. За целта се използват и неправителствени организа­
ции. Вниманието се насочва изцяло към Чехословакия. От една страна тя
е славянска държава, близка по дух и разбиране до България, от друга е
съюзник на Югославия в новосформираната Малка Антанта, поради кое­
то би могла да упражни известно влияние. До чехословашкия министър
на външните работи Е. Бенеш се изпраща писмо от името на Българската
лига за самоопределение на народностите. Направено е всичко възмож­
но славянското чувство у чешкия народ да откликне, като се посочва, че:
"Югославия потъпква най-свещена заповед на неославянското евангелие
- всички славянски народи в своите етнически граници; никой славянски
народ да не подтиска друг славянски или инороден народ."285 Българс­
кият народ възприема като пореден удар вестта за окупацията. Вестни­
ците излизат в черни рамки. Във всички се дават подробности за развоя
на окупацията. Вестникът на Демократическата партия „Пряпорец", като
чели най-вярно предава мислите и настроението на българската общес­
твеност: „Сърбите си останаха такива, каквито ги знаем - заслепени шо­
винисти, проникнати от ненавист към нас, българите, и с жажда за отмъ­
щение."286 Като контра отговор на оповестеното от него „радостно пос­
рещане на югославските власти", българската преса разпространява по­
лученото от Босилеград съобщение, че българското население там при­
нудително е заставено да подписва телеграма до крал Петър и принц
Александър, с която „да благодари, че след 500 години турско и 40 годи­
ни българско иго вече са свободни."287

* * *

Процесът на окупация трае около 20 дни. От донесенията получени
в МВнРИ личат темповете, с които той протича. Най-напред окупацион-

ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 302, л. 237.
ЦДА, ф. 1546 к, оп. 1, а.е. 855, л. 1-2.
Пряпорец, бр. 250, 6.XI.1920.; За реакцията на българската преса, по повод на започ­
налата от Югославия окупация вж. Петров, М. Национално-освободителното...,
с. 29-30.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 1113, л. 28.
97