Page 103 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

радски бежанци да се посети регионът им и да се спре югославското нас­
тъпление. Решава се искането да бъде удовлетворено и се отиде в Боси­
леград. Това се посреща с мълчание от страна на югославския делегат
ген. Стефанович. Полк. Ордиони съобщава в Париж, че между комисията
и югославските власти съществува конфликт. Причината е поведението
на Белград, който демонстративно не признава решенията й, подписани
и от неговия делегат. Окупират се територии, които все още са спорни и
за които не е решено къде ще останат. Показателен е примерът със с.
Градине, което на 21 ноември е окупирано, въпреки че окончателното
решение за принадлежността му предстои да се вземе в Париж. Конф­
ликтът в комисията е отразен в протоколи № 29 и 30. В тях се отбелязва,
че вина носи единствено югославският комисар - ген. Стефанович, който
непрекъснато променял предишните си изказвания. Така например той
заявява, че границата в някои участъци като I сектор - Царибродско, ще
се прокара така, както предложи българската делегация. Дни по-късно
събитията опровергават това. Ген. Стефанович е принуден да даде све­
дения за броя на окупационните войски в Цариброд, Босилеград и Кулс-
ко. От тях става ясно, че окупацията се извършва с бързи темпове, което
говори за синхронизираност и организираност в действията на югославс­
ките военни части. В следващите дни полк. Кисьов съобщава нови сведе­
ния, този път от Босилеградско, че на населението в региона се забраня­
ва да отиват за покупки на храна в Кюстендил, въпреки че по-рано са му
обещавали това.289

* * *

Трудно е да се посочи точният брой на окупираните през ноември
1920 г. от Югославия български селища. Това има своето обяснение: а)
окупацията е процес, осъществен в продължение на близо месец; б) на
много места границата прекосява самото селище, така че то се разделя
на две части. Другаде границата разделя селото от неговото землище; в)
някои от селата, поради засилената емиграция на българското население
към вътрешността на България, изчезват от картата. Въз основа на раз­
лични материали, съхраняващи се в архива на МВнР, архива на Емануил
Попдимитров, ДА - Кюстендил и др.290, на публикации в различни вест-

ЦДА, ф. 176 к, ОП. 4, а.е. 1113, л. 49, 67, 70-72, 83-84.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 302, 1113, 1809.; ф.123 к, оп. 1, а.е. 193, 199;
а.е. 1.; ДА - Кюстендил, ф. 245 к, оп.1, а.е. 16, в. Западно ехо (1922 - 1929), в. Запад
покрайнини (1929-1934), в. Въртоп (1926-1934), в. Български Запад (1942).