Page 106 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

наброяват около 700 000 души. От тях 630 000 живеят във Вардарска Ма­
кедония, окупирана още през 1913 г. и в Струмишко, завзето от Белград
отново по силата Ньойския мирен договор. Българите в окупираните За­
падни покрайнини наброяват около 70 000.295 Наличие на българско на­
селение, намиращо се в напреднал стадий на асимилация, има още в
Тимошката област и Поморавието.296

Точно изследване върху броя на българското население в Западни­
те покрайнини не е извършвано. Споменаваните цифри на места в пове-
чето случаи са преувеличени.297 При липсата на официална статистика
данните се получават от странични източници. Още на Парижката мирна
конференция американският делегат И. Бауман изнася сведение за броя
на населението в района на Цариброд. Според него там живеят 21 000
души - всичките българи, „почти без сърби".298 В информация предоста­

вена от американската и италианската делегация пред Териториалната
комисия в Париж се отбелязва, че населението на Царибродско и Боси-
леградско наброява 42 223 души българи и само 91 са сърби. Това е и съ­
отношението запазило се в по-късните години, като определящото себе
си за „сръбско население" е малка част от жителите на региона - чинов­
ници в местните администрации и някои българи, преминали на служба
в новите административни органи. Югославската статистика показва кар­
тината в съвсем различна светлина. В началото на 1921 г. се провежда
преброяване на населението, живеещо в Кралство Югославия. Данните

295 Цифрите са приблизителни, като се има предвид, че за периода след 1910 г., когато е
правено последното преброяване на населението от българските власти, ново не е
извършвано. Получените тогава данни сочат, че в региона окупиран в края на 1920 г.
от Югославия, през 1910 г. са живели общо 64 893 души, от които 55 341 българи.
Приблизително същите цифри посочва в монографията си и М. Петров (64 509 души).
Ц Петров, М. Цит. съч., с. 16.
296 Палешутски, К. Цит. съч., с. 18.; Ньойският договор. С обяснителни бележки от д-р Б.
Кесяков и Д. Николов, с. 133. -С., 1994.; Научна експедиция в Македония и Поморави­
ето 1916 г. Съставител П. Хр. Петков, с. 101 и сл. -С., 1993; ЦДА, ф.1123 к, оп. 1, а.е. 209,
л. 3-4.; ф. 108 к, оп. 2, а.е. 1082, л. 35.
297 В отделни публикации се твърди, че българите в Западните покрайнини в момента на
окупацията наброявали около 100-120 хил. души. (Бояджиев, Ст. За ревизия на
Ньойския договор и връщане на Западните покрайнини. ВМРО. -С., 1994.). Имайки
предвид посочените данни за българското население в този регион от 1910 г. - 55 341
души, то трудно би се допуснало, че за едно десетилетие те могат да се увеличат по­
вече от два пъти. Цифрата от 120 хил. души може да се приеме със забележка, че това
е броят на българите във всички анексирани от Югославия след 1919 г. български зе­
ми, т.е. Западните покрайнини и Струмишко, което се отнема от България по силата
на чл. 27 от Ньойския договор, но то е част от Македония.
298 Воуутап, 1.топде поииеаи, р. 254-255. -Рапз, 1928.

102