Page 107 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

за неговия народностен състав са: сръбски и хърватски говоримо е 74,4%
от населението; словенски - 8,5%; немски - 4,3%; унгарски - 3,9%; албанс­
ки - 3,7% и други славянски езици - 1,5%. Българският език не фигурира
никъде.299 В следващото преброяване, проведено през 1931 г., населе­
нието на Югославия наброява 13 934 000 души, чието разпределение,
въз основа на майчиния език е: 77% сърбо-хървати, 8,1% словенци, 3,6%
албанци, 3,6% германци, 3,4% унгарци, 1% румънци, 0,9% турци, 0,5% ци­
гани, 0,1% евреи и 1,8% (или 236 000 души) други.300 Отново данни за
българи няма. Става ясно, че ако се вярва на официалните югославски
статистики след Първата световна война българско население в предели­
те на кралството не съществува. Това е в унисон с провежданата от Белг­
рад политика, която отрича наличие на българско малцинство в югослав­
ска територия. Докато по-малките етнически групи донякъде избягват
преките опити за асимилация, то спрямо българите тази политика се
провежда целенасочено и с умисъл. А това може да се определи единст­
вено с думата шовинизъм.

В Париж Югославия по договор е задължена да спазва правото на
малцинствата. Въпреки нежеланието си, на 9 декември 1919 г. югославс­
кото правителство подписва Договор за покровителство на малцинства­
та. Парижката мирна конференция постановява стриктно спазване на до­
говорите от подобен тип. За целта тяхното изпълнение се поставя под
наблюдението на ОН. По силата на подписания договор югославската
държава приема да даде пълно и съвършено покровителство на живота
и свободата на всичките си жители, „без разлика на рождение, поданст­
во, език, раса и религия" (чл.2). В Югославия всички поданици са „равни
пред законите" и притежават „едни и същи граждански политически
права" (чл.7). В същия член се уточнява, че се дава право на всички да си
служат със своя собствен език, било устно или писмено. Що се отнася до
правото на обучение, малцинствата придобиват правото да получат об­
разование в първоначалните училища на майчин език (чл.9).301 Въпреки
че тези текстове стават задължителни и Белград е заставен да промени
законодателството си съобразно тях, югославските изпълнителни власти
на практика не ги прилагат и отхвърлят. По най-безогледен начин спрямо
озовалите се в пределите на кралството българи започва системен тор­
моз. Подетата от Белград политика спрямо етническите българи цели да
ги абсорбира като „сърби" в стремеж да създаде една нова „сърбо­

299 Западно ехо, бр. 89, 26.У11.1929.
300 Реагзоп, К. МаНола! МтогШез 1П ЕазГегп Еигоре 1848-1945, р. 132. -1_опс1оп, 1983.
301 Палешутски К. Цит. съч., с. 65-66.; Македония, бр. 53, 10.IV.1920.
103