Page 108 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

хърватска" или „югославска" нация. По тази причина на най-засилена де-
национализация се подлага българското население в Македония и За­
падните покрайнини, което поради своя брой и компактност се възприе­
ма за най-застрашаващо югославската цялост и интереси.302 В годините
след Първата световна война база за развитие и налагане на „сърбизъм"
си остава разработената в началото на века теория на проф. Й. Цвиич.
Според нея, населението във Вардарска Македония представлява една
аморфна маса, от която много лесно може да се направят сърби. За Цви­
ич в етнографско и лингвистично отношение това население стои много
по-близо до сърбите, отколкото до българите.303 Прилагана на територи­
ята на Вардарска Македония тази теория се приема от югославските
власти за напълно правдоподобна и успешна. Нейното изпълнение те
пренасят изцяло и върху населението от Западните покрайнини.304 В
процеса на окупация се затварят българските училища. До 1920 г. в реги­
она функционират общо 116 първоначални училища, 1 гимназия и 6 про­
гимназии. В тях 269 учители са обучавали около 7 900 ученици. Първона­
чално българските учители, въпреки забраната да практикуват, тайно
продължават провеждането на заниманията, за да завършат успешно
учебната 1920-1921 г.305 По този начин обучението се води до началото
на 1922 г. Научавайки за това, полицейските власти предприемат мерки
за спиране на тази дейност и закриват училищата.306 Постепенно българ­

Нягулов, Б. Банатските българи 1918-1944 г., с. 67. -С., 1999.
Палешутски, К. Цит. съч., с. 71.
През 1923 г. Белградското книжовно дружество "Св. Сава" издава брошура, с автор
Йован Хаджи-Василевич - "Цариброд и Босилеград", в която се прави обстойна харак­
теристика на района. В нея се посочва, че селищата от двете околии по право принад­
лежат на югославската държава, а самото население там неведнъж и в минали годи­
ни е заявявало своето желание да живее под управлението на Белград. // Хаци -
ВасильевиЬ, 1. Цариброд и Босилиград. -Београд, 1923.
ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 1810, л. 7. - Рапорт на учителя Станоев от Злидолското първо­
начално училище до кюстендилския окръжен училищен инспектор, № 49 от 6.IV. 1921
г. За важността на информацията, съдържаща се в тези рапорти, говори и фактът, че те
се намират в архивата на външно министерство.
Показателен е случаят с училището в Цариброд. В годините на своето съществуване
гимназията в града се ползва с авторитет. Въпреки трудностите по време на войната,
тя продължава да осъществява своите функции, но след окупацията е закрита. Едва
през 1923 г. Царибродската гимназия наново е открита, но югославските власти я
трансформират в четвъртокласно училище. Съществувалите прогимназиални и гимна­
зиални класове се закриват. Въпреки това учениците не достигат, което налага да ид­
ват деца от по-далечни краища. // Николов, Б. Исторически преглед на развоя на ос­
новното училище (1869-1941 г). Юбилейно издание на сп. Мост, по повод 100 г. ОУ
"Моша Пияде" - Димитровград (Цариброд), бр.10, с. 63-64. -Ниш, 1969.
104