Page 109 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

ските учители се изтласкват от региона.307 В откритите „нови сръбски
училища" преподавателите провеждат системно и упорито урочните ча­
сове на сръбски език. Специални заповеди постановяват всички ученици
да се назовават „прави сърби". В откритите вечерни училища сръбският
език става задължителен за всички младежи до 20 г., поради факта, че
по-голямата част от младите хора не знаят сръбски език.308 Така се из­
пълнява едно старо нареждане, дадено от Белград на всички училищни
инспекции. За него научаваме от донесенията на училищните инспектори
до югославското просветно министерство. В едно от тях четем: „Що се
отнася до начина на обучение в училището, аз давам следните напътст­
вия: тежестта на обучението във всички класове да падне върху изучава­
нето на сръбския език." Учителите са инструктирани, че преподаването
на останалите предмети може да се извършва едва тогава, когато се убе­
дят, че сръбският език е напълно усвоен. От училището се очаква да се
превърне в един от основните стълбове за насаждане на сръбското вли­
яние сред местното население.309 Процесът на откриване на сръбски
училища върви със сравнително бавни темпове - отворени са само 10-12
първоначални училища и 1 прогимназия. Числото на учениците в тях не
достига и 12 % от онова, което е до окупацията. Не са малко и случаите, в
които учениците са събирани насила и заставяни да посещават учебните
занятия. На родителите, които не пускат децата си на училище се налагат
солидни глоби. Навсякъде българският език се забранява, като използва­
нето му се наказва със затвор. Отбелязани са случаи, в които са избивани
хора, между тях и деца, само защото са си позволили да пеят български
песни.310 От 1921 г. по заповед от Белград в района се изпращат нови
учители, чиято задача е да станат проводник на югославската политика за
денационализация на местното население. Задържалите се тук-там бъл­
гарски учители са обявени за „неблагонадеждни" и се изпратени във
вътрешността на страната, а на някои дори се забранява да практикуват
професията си. Принудени от обстоятелствата, българските учители се
завръщат в България. По този начин към края на 1922 г. в Западните пок­

Въпреки напредналия процес на окупация на Западните покрайнини в края на 1920 г.,
до всички български учители напуснали региона пристига нареждането на министъра
на образованието Ст. Омарчевски, призоваващо ги да се завърнат в изоставените
училища. На царибродската гара югославските власти не допускат те да слязат от вла­
ка и ги връщат обратно в България. // Утро, бр. 3406, 21.XI.1920.
Западно ехо, бр. 45, 4.V. 1924.
Гоцев, Д. Национално-освободителни борби в Македония (1912-1915 г.), с. 49. -С.,
1981.
ЦДА, ф. 1788 к, оп. 1, а.е. 1, л. 10.; Западно ехо, бр. 42, 13.111.1924.; бр. 42, 4.17.1924,
бр. 94, 5.IX. 1925, Български запад, бр. 5, 23.17.1942.

105