Page 109 - zapadni_pokrainini
P. 109

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)



           ските учители се изтласкват от региона.307 В откритите „нови сръбски
           училища" преподавателите провеждат системно и упорито урочните ча­
           сове на сръбски език. Специални заповеди постановяват всички ученици
           да се назовават „прави сърби". В откритите вечерни училища сръбският
           език става задължителен за всички младежи до 20 г., поради факта, че
           по-голямата част от младите хора не знаят сръбски език.308 Така се из­
           пълнява едно старо нареждане, дадено от Белград на всички училищни
           инспекции. За него научаваме от донесенията на училищните инспектори
           до югославското просветно министерство. В едно от тях четем: „Що се
           отнася до начина на обучение в училището, аз давам следните напътст­
           вия: тежестта на обучението във всички класове да падне върху изучава­
           нето на сръбския език." Учителите са инструктирани, че преподаването
           на останалите предмети може да се извършва едва тогава, когато се убе­
           дят, че сръбският език е напълно усвоен. От училището се очаква да се
           превърне в един от основните стълбове за насаждане на сръбското вли­
           яние сред местното население.309 Процесът на откриване на сръбски
           училища върви със сравнително бавни темпове - отворени са само 10-12
           първоначални училища и 1 прогимназия. Числото на учениците в тях не
           достига и 12 % от онова, което е до окупацията. Не са малко и случаите, в
           които учениците са събирани насила и заставяни да посещават учебните
           занятия. На родителите, които не пускат децата си на училище се налагат
           солидни глоби. Навсякъде българският език се забранява, като използва­
           нето му се наказва със затвор. Отбелязани са случаи, в които са избивани
           хора, между тях и деца, само защото са си позволили да пеят български
           песни.310 От 1921 г. по заповед от Белград в района се изпращат нови
           учители, чиято задача е да станат проводник на югославската политика за
           денационализация на местното население. Задържалите се тук-там бъл­
           гарски учители са обявени за „неблагонадеждни" и се изпратени във
           вътрешността на страната, а на някои дори се забранява да практикуват
           професията си. Принудени от обстоятелствата, българските учители се
           завръщат в България. По този начин към края на 1922 г. в Западните пок­




              Въпреки напредналия процес на окупация на Западните покрайнини в края на 1920 г.,
              до всички български учители напуснали региона пристига нареждането на министъра
              на образованието Ст. Омарчевски, призоваващо ги да се завърнат в изоставените
              училища. На царибродската гара югославските власти не допускат те да слязат от вла­
              ка и ги връщат обратно в България. // Утро, бр. 3406, 21.XI.1920.
              Западно ехо, бр. 45, 4.V. 1924.
              Гоцев, Д. Национално-освободителни борби в Македония (1912-1915 г.), с. 49. -С.,
              1981.
              ЦДА, ф. 1788 к, оп. 1, а.е. 1, л. 10.; Западно ехо, бр. 42, 13.111.1924.; бр. 42, 4.17.1924,
              бр. 94, 5.IX. 1925, Български запад, бр. 5, 23.17.1942.

                                                                                                   105
   104   105   106   107   108   109   110   111   112   113   114