Page 110 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

райнини не остава нито един местен учител, като всички са заменени с
нови от вътрешността на Югославия.311 Спомен не остава от съществува­
лите читалища, образователни курсове, кооперации и други културни уч­
реждения. Работещите до момента сдружения - професионални, коопе­
ративни, културно-просветни, са ликвидирани. Тяхното повторно възста­
новяване се забранява от югославските власти с мотива, че в бъдеще ще
могат да се използват от населението за защита на малцинствените му
права по договорите. Все с този умисъл се забранява свикването на съб­
рания, както и събирането на повече хора на едно място. Ето така в За­
падните покрайнини не само не се осъществява някакъв културен напре­
дък, но се спира и забавя равнището на постигнатото до този момент.312
В някои от селищата се прави опит да се въведат част от традиционните
за югославската държава културни институти. В Цариброд, по инициати­
ва на кралица Мария, се основава клон на „Коло Српских сестара" („Дру­
жество на сръбските сестри") - организация основана в Белград през
1903 г. с цел подпомагане на всички сърби, живеещи извън пределите на
Югославия.313 Още от самото начало на окупацията в „новоприсъедине-
ните територии" се създава и организацията „Сръбски национален коми­
тет за култура и просвета", чиято цел е да се внуши на местното българс­
ко население, че по народност то е „чисто сръбско", а земята му е част от
„Стара Сърбия". В този аспект югославските власти забраняват на насе­
лението да чества българските празници. С особена сила това се отнася
за 24 май - денят на българската просвета и писменост. Вместо това на­
сила се въвежда да се отбелязва празникът на сръбския просветител Св.
Сава - 23 май. Датата - 6 ноември, която в българския календар се запис­
ва с черни букви, Белград обявява за „светъл празник" - „ден на осво­
бождението и поправяне на неправдата от Берлинския договор", при­
нуждавайки населението да го отбелязва.314 По силата на Видовденската
конституция в Югославия няма установена единна държавна религия.

111 Различните образователни системи на територията на Югославия се унифицират със
закона за образованието от 1929 г., който утвърждава тристепенна система от първо­
начални средни и висши училища. С него се регламентира възможността за създава­
не на малцинствени паралелки в първоначалните училища, при наличието най-малко
на 30 деца, в които обучението да се води на майчиния език на учениците, със за­
дължително изучаване на държавния език. С такива училища се сдобиват германско­
то унгарското, албанското, турското, еврейското, румънското и италианското малцин­
ства в Югославия За разлика от тях българското малцинство не се ползва от подобна
"шривилегия’’. // Нягулов, Б. Цит, съч., с. 69.
312 ОДА, ф 1788 к, оп 1, а.е, 1, л. 10-11.
т ЗлатковиЪ, С. и др. Димитровград 1877-1945..., с. 163-164.
514 Зооадмо ехо, бр- 93, 25.У1ПД925.
106