Page 111 - zapadni_pokrainini
P. 111

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)



           Изхождайки от многонационалния характер на държавата в нея се про­
           възгласява равноправие на различните вероизповедания. Въпреки това,
           спрямо българите в Западните покрайнини се прилага религиозна диск­
           риминация. Тя не произтича от забрана за изповядване на религията, а
           от това богослужението да не се извършва на български език и в българ­
           ски църкви. След окупацията българските църкви са поставени под ду­
           ховната юрисдикция на Сръбската патриаршия. Царибродско, Трънско и
           малка част от Босилеградско се присъединяват към Нишката епископия.
           Останалата част от Босилеградско е включена към Струмишко-
           Брегалската епископия.315 Закриват се съществувалите 45 български цър­
           кви, разположени в 45 църковни общини, а служещите в тях 42 свещени­
           ци са прогонени. Разпускат се българските монашески братства в четири­
           те манастира на региона - „Св. Никола" - до с. Държина, „Св. Архангел" -
           до с. Изатовци, „Св. Иван Богослов" - до с. Поганово и „Св. Киряк" - до с.
           Смиловци. На останалите свещеници се заповядва да признаят върхо­
           венството на сръбската църква и да изключат българския език от богос­
           лужението. При кръщаването на малките деца от имената се изхвърля
           българското ,,-ов", за да се замени с неприсъщото за населението ,,-ич".
           Промяна се налага и в традиционното за местното население облекло.
           Нищо не трябвало да напомня на българина за неговия корен и родина.


                  Налагането на новия режим протича при засилени мерки за безо­
           пасност от страна на югославските власти. Установяването на админист­
           ративното управление е първата стъпка, която се предприема в тази на­
           сока. За чиновници, администратори и граничари се изпращат хора от
           вътрешността на страната, нямащи нищо общо с местното население.
           Съобразно политическата конюнктура в региона, от Белград се назнача­
           ват хора „предани привърженици на динстията и радикалното правител­
           ство на Пашич".316 Спрямо българското население се прилагат мерки, ве­
           че изпитани от югославските власти в Македония. И докато там отново се
           възвръща законът за изтребването на разбойниците от 1895 г.317, то За­
           падните покрайнини се превръщат в обект на провеждане на нови реп­
           ресивни мероприятия. На всеки един българин се изработва досие. В не­
           го се вписват отделните прояви на дадения човек, участвал ли е в Първа­
           та световна война, има ли близки в България, мнението му за югославс­





           315  През 1920 г. Ипекската патриаршия се възстановява с център Белград.
           316  ЦДА, ф. 176 к, оп.4, а.е. 1810, л. 10. - Рапорт на учителя Константинов от Метохийското
              първоначално училище до кюстендилския окръжен училищен инспектор, № 1 от
              Ю.1У.1921 г.
           317  Палешутски, К. Цит. съч., с. 64.
                                                                                                   107
   106   107   108   109   110   111   112   113   114   115   116