Page 114 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

Поминъкът на населението от Западните покрайнини в по-
голямата си част се свързва с производството на селскостопански про­
дукти. Причината са агроклиматичните особености на района. До извест­
на степен единствено за Цариброд може да се каже, че има развитие на
някаква промишленост. Но и тя се изчерпва в наличието на предприятие
за производство на марсилски керемиди и на още две - за производство
на въжета и тухли. Отделно царибродчани се препитават и от съществу­
ващата жп гара. Въпреки това преобладаващата част от населението си
остава земеделско.323 Опитите на българското население да продава сто­
ките си на пазарите във Враня и Сурдулица често се провалят. От една
страна, техните стоки са неконкурентно способни с произведените от го­
лемите предприятия. От друга, на самите търговци се налагат ограниче­
ния да извършват сделки с българите. Към това се прибавя целенасоче­
ното продаване на стоки на българите на по-високи от регламентираните
цени, докато продуктите, предлагани от тях, се изкупуват на безценица.
Затруднения се срещат и при практикуването на традиционното за боси-
леградчани и трънчани дюлгерство. В предишните години това е сравни­
телно доходен и основен за повечето местни хора занаят. Постепенно те
се изправят пред невъзможността да се прехранват с него, поради факта,
че са лишени от традиционните за тях центрове в България. Опитите да
отидат в Пирот, Ниш и др. често се провалят, тъй като югославските им
работодатели в повечето случаи не изпълняват предварително уговоре­
ните условия. Чести са случаите, в които майсторите работят, но трудът
им остава незаплатен. Така се предизвиква сериозно изоставане в ико­
номическото състояние на региона. В „новоприсъединените земи" не се
строят пътища и допълнителна инфраструктура. Богатите на руда нахо­
дища в Босилеградско не се експлоатират. Населението е поставено пред
гладна опасност. От Цариброд започва миграционен процес към селата,
тъй като живеещите в града не могат биологически да оцелеят. Но и това
не решава проблемите. В селата осезаемо се чувства недостиг на обра­
ботваема площ. Естествената изолираност на района многократно е при­
нуждавала българските власти да го снабдяват с хранителни припаси и
други стоки от първа необходимост. Докараните в първите дни след оку­
пацията от вътрешността на Югославия незначителен брой хранителни
продукти се изчерпват с бързи темпове. Допълнително на населението
се налагат непосилни данъци и такси, често в много по-голям размер, от-
колкото в другите райони на страната. Местните административни власти
се оказват най-големият враг на хората. Корупцията сред тях се превръща

Петров, М. Цит. съч., с. 17.
110