Page 115 - zapadni_pokrainini
P. 115

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)



          в ежедневие. Често се извършват произволи при обмяната на български­
          те пари, които населението притежава. Докато през първите месеци все
          още се допуска българската парична единица да се използва за размен­
          на, то много скоро в обръщение влиза единствено югославският динар.
          На някои места, какъвто случай има в Босилегардско, движението на хо­
          рата се ограничава до минимум. За да се отиде до Босилеград се изисква
          издаване от съответната община на т. нар. „дозвола", за което на кмета
          се заплаща 5-10 лв. от всеки поискал да се снабди с подобен документ.324


                 Тежкото икономическо и социално положение, пред което се изп­
          равя българското население, го принуждава да търси изход за препита­
          ние. Мнозина българи намират спасение в преминаването на границата
          и търсене на работа в България. Онези, които извършват това по легален
          път,при завръщането си биват облагани от югославските гранични власти
          с големи мита. Не са малко и случаите, при които по границата се извър­
          шват убийства на връщащите се българи, за да им бъдат взети спечеле­
          ните пари. Трудностите, свързани с преминаването на границата тласкат
          мнозина от българите да я прекосяват нелегално, което предизвиква
          многобройни инциденти, свързани с нови убийства на българи. На югос­
          лавските изявления, че причината за това се крие единствено в двувлас-
          тието, последвалите събития сами дават отговор. Списъкът на издевател­
          ствата над българите е безкраен.325 Неправомерно установената в края
          на 1920 г. нова българо-югославска граница се оказва една от най-добре
          охраняваните гранични линии в Европа. Ето как се описва тя от западно-
          окрайненеца Есто Везенков: „Телени мрежи, „вълчи ями", атентати,
          нощни потери, полицейски произвол".326 Впечатлението се допълва и от
          разказа на френския журналист Анри Пози327: „По протежение на плани­
          ните, по които върви границата, линията от телени мрежи и укрепления
          се изкачва, слиза, следва най-малката гънка на терена, тел, тел до безк­



          324  ЦДА, Пак там, ф.176 к, оп. 5, а.е. 859, л. 165, оп. 4, а.е. 1810, л. 58-59.
          325  Само за една година в Трънския край е регистрирано убийството на 49 души - от с.
              Кострошовци - 13 души; от с. Паля - 4 души; от с. Клисура - 13 души; от с. Драинци - 2
              души; от с. Стрезимировци - 4 души; от с. Сухи дол - 2 души; от с. Грознатовци - 11 ду­
              ши. Цялото мъжко население на с. Паля е откарано в полицейския участък в Клисура и
              там е държано няколко дни. // Братство, бр. 92, декември 1925.
          326  ЦДА, ф.1806 к, оп. 1, а.е. 1, л. 27.
          327  Анри Пози е известен със своето пристрастие към Югославия. Но, както сам той по­
              сочва в предговора към книгата си "Войната се завръща", посещението му в анекси­
              раните от Белград български райони и най-вече в Македония, го убеждават в право-
              тата на изказаните по време на Парижката мирна конференция от българите опасе­
              ния, че при реализация на нова промяна по съществуващата българо-югославска гра­
              ница ще се достигне до фатални за местното българско население последици.
                                                                                                   111
   110   111   112   113   114   115   116   117   118   119   120