Page 118 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

ерът Ал. Стамболийски и ръководеното от него правителство се ориенти­
рат към курс, насочен за преодоляване на негативните за страната пос­
ледици от преживените две национални катастрофи. В изявление, нап­
равено пред представители на френската преса, българският министър-
председател очертава пътя, към който възнамерява да се придържа:
„Ние сме готови да подновим още от днес лоялни искрени отношения с
всички държави от Съглашението, без да изключваме и балканските си
съседи. Мечът на Фердинандовска България е счупен и ние ще направим
от него плугове. Вместо да бъдем прусаци на Балканите, ние ще се пос­
тараем да бъдем швейцарци на Балканите."333 От острия поглед на земе­
делския лидер не избягва пробиващото си все повече сред европейските
дипломатически кръгове мнение, че с изработените мирни договори
проблемите в Европа не ще свършат. Напротив, родената в Париж „нова
система" създава и залага бъдещи противоречия между отделните евро­
пейски страни. На самата мирна конференция, когато виждането за
справедливост и самоопределение на всички народи се превръща в ос­
новно мото на целия свят, е възприет принципа на по-силния - тактиката
„разделяй и владей".334 Още незасъхнало мастилото под договорите, във
водещите европейски столици Лондон и Париж започва спор - доколко
те са целесъобразни и колко години ще издържат. Убеждението за тях­
ната краткотрайност все повече се налага в съзнанието на дипломатите.
А за това допринасят редица обстоятелства. Една от най-коментираните
теми е прогнозата за предстоящ съюз между Германия и Русия. И двете
държави биха желали да променят създаденото положение - от велики
сили те се оказват отстранени от сцената на европейската политика.
Програмата на Уилсън за мирно урегулиране на света, която всички въз­
приемат като основа на бъдещата европейска политика, не успява. Ней­
ните принципи се загърбват от всички съюзници. Все по-осезаеми стават
противоречията между Франция и Великобритания. Франция, затвърж-
давайки влиянието си на Балканите, се заема с уреждане работите на
Гърция, Югославия, Румъния, Австрия, Чехословакия, до известна степен

и на Полша. Стремежът й да създаде една Дунавска федерация среща
яростното противопоставяне на Италия. Същевременно нарасналите
френски апетити към Близкия изток срещат противодействието на Вели­
кобритания, която ревниво пази подстъпите към своите азиатски коло­
нии и най-вече към Индия.335 В тази сложна международна обстановка
Ал. Стамболийски започва изграждането на „нова българска външна по­

333 БТА, Бюлетин № 495, Първи, 9.XII. 1919, л. 1.
334 НБКМ - БИА, ф. 20, а.е. 5, л. 1-2.
335 НБКМ - БИА, ф. 20, а.е. 5, л. 3.

114