Page 118 - zapadni_pokrainini
P. 118

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                   ерът Ал. Стамболийски и ръководеното от него правителство се ориенти­
                   рат към курс, насочен за преодоляване на негативните за страната пос­
                   ледици от преживените две национални катастрофи. В изявление, нап­
                   равено пред представители на френската преса, българският министър-
                   председател очертава пътя, към който възнамерява да се придържа:
                   „Ние сме готови да подновим още от днес лоялни искрени отношения с
                   всички държави от Съглашението, без да изключваме и балканските си
                   съседи. Мечът на Фердинандовска България е счупен и ние ще направим
                   от него плугове. Вместо да бъдем прусаци на Балканите, ние ще се пос­
                   тараем да бъдем швейцарци на Балканите."333 От острия поглед на земе­
                   делския лидер не избягва пробиващото си все повече сред европейските
                   дипломатически кръгове мнение, че с изработените мирни договори
                   проблемите в Европа не ще свършат. Напротив, родената в Париж „нова
                   система" създава и залага бъдещи противоречия между отделните евро­
                   пейски страни. На самата мирна конференция, когато виждането за
                   справедливост и самоопределение на всички народи се превръща в ос­
                   новно мото на целия свят, е възприет принципа на по-силния - тактиката
                   „разделяй и владей".334 Още незасъхнало мастилото под договорите, във
                   водещите европейски столици Лондон и Париж започва спор - доколко
                  те са целесъобразни и колко години ще издържат. Убеждението за тях­
                   ната краткотрайност все повече се налага в съзнанието на дипломатите.
                   А за това допринасят редица обстоятелства. Една от най-коментираните
                  теми е прогнозата за предстоящ съюз между Германия и Русия. И двете
                  държави биха желали да променят създаденото положение - от велики
                   сили те се оказват отстранени от сцената на европейската политика.
                   Програмата на Уилсън за мирно урегулиране на света, която всички въз­
                   приемат като основа на бъдещата европейска политика, не успява. Ней­
                   ните принципи се загърбват от всички съюзници. Все по-осезаеми стават
                   противоречията между Франция и Великобритания. Франция, затвърж-
                   давайки влиянието си на Балканите, се заема с уреждане работите на
                   Гърция, Югославия, Румъния, Австрия, Чехословакия, до известна степен

                   и на Полша. Стремежът й да създаде една Дунавска федерация среща
                  яростното противопоставяне на Италия. Същевременно нарасналите
                   френски апетити към Близкия изток срещат противодействието на Вели­
                   кобритания, която ревниво пази подстъпите към своите азиатски коло­
                   нии и най-вече към Индия.335 В тази сложна международна обстановка
                  Ал. Стамболийски започва изграждането на „нова българска външна по­



                   333  БТА, Бюлетин № 495, Първи, 9.XII. 1919, л. 1.
                   334  НБКМ - БИА, ф. 20, а.е. 5, л. 1-2.
                  335  НБКМ - БИА, ф. 20, а.е. 5, л. 3.

                   114
   113   114   115   116   117   118   119   120   121   122   123