Page 119 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

литика". В изявление, посочващо нейните приоритети, той поставя нор­
мализирането на отношенията с външния свят. Първа крачка е да се лик­
видират последиците от войната и направеното от българите негативно
впечатление. В това се заключава и условието да се потърси една по-
късна ревизия на българския мирен договор. Своето виждане за устано­
вяване на траен мир на Балканите Стамболийски определя по следния
начин: „1. Да се позволи на народите в спорните земи сами да определят
своите съдбини; 2. Да се зачитат напълно и под международен контрол
правата на малцинствата, вписани в разните договори за мир; 3. Да се
даде излаз на България на открито море."336

Първата външнополитическа задача, която възглавяваната от Стам­
болийски българска дипломация337 трябва да реши е свързана с урежда­
нето отношенията на България с останалите балкански страни. Предимство
в тази насока се дава на Югославия. Това произтича от положението, което
тя и в следвоенния период продължава да заема в политическия живот на
Балканите. В качеството си на основен съюзник на държавите от Антантата
и проводник на френската политика в региона, тя се явява онзи важен фак­
тор, с когото всички балкански държави се виждат принудени да се съоб­
разяват. Участието й в т.нар. Малка Антанта също подсилва нейните пози­
ции. Стамболийски е привърженик на отколешната идея за федерирането
на българите със сърбите и останалите славяни - хървати и словенци. Към
Белград се отправя призив да се забравят всички натрупани през годините
недоразумения и се пристъпи към изграждане на приятелски и добросъ­
седски отношения.338 Българското правителство запазва водената и към
момента линия на неутралитет. То изчаква становището на останалите

държави и най-вече на балканските по въпроса за окупацията на Тракия от
страна на Гърция. Съображенията са няколко. От значение е обстоятелст­
вото, че всички са наясно, кой стои зад гърба на Гърция, а именно двете
водещи сили в Европа Франция и Великобритания, всяка, преследваща
собствените си цели. Тази позиция на българската дипломация се диктува
и от стратегически съображения, тъй като все още на всички прояви на

Земеделско знаме, 6р. 15, 29.VI.1919; бр. 19, 2.X.1919.
През цялото самостоятелно управление на БЗНС (17.1920 - 71.1923 г.) Ал. Стамболийс­
ки изпълнява и длъжността на външен министър.
Тези свои мисли Стамболийски изказва в реч, произнесена на 12.IX.1920 г. в Градската
градина в София. // Земеделско знаме, бр. 47, 17.IX.1920.
115