Page 117 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

Въпреки че срещу действията на Югославия се обявяват всички велики си­
ли, на практика нито една от тях не се противопоставя достатъчно. Това
създава самоувереност в Белград. Докато в първите дни след окупацията в
предприетите от югославските власти мероприятия се забелязва известна
несигурност и колебливост, то много скоро те придобиват чувството за не-
наказуемост на своите деяния. Това личи и от темповете, с които Белград
налага своята власт и управление в присъединените западни български
земи. За разлика от Македония, където „новият режим" се въвежда в изк­
лючително кратък срок, то в Западните покрайнини за известен период от
време нещата остават на първоначалните си позиции. След като премина­
ва първият етап на окупация и настаняването на новите административно -
полицейски власти, задълго Белград, като че ли забравя този регион. Дори
когато там се изпращат хранителни стоки, по-голямата част от тях биват
задържани на склад в съответните общински управления и не се раздават

на населението. При запитване защо се постъпва така, някои от по-
добронамерените чиновници споделят, че Белград изчаква да види каква
ще бъде ситуацията в бъдеще. В своите действия по денационализация и
асимилация на българското население Белград се ориентира към привли­
чане на някои от местните, по-видни български първенци на своя страна.
Случаи на „посърбили" се българи има. Тези хора стават част от основната
опора на югославската власт в българските селища. Някои от тях, какъвто е
случаят с Йорданка и Александър Буцалевски от Босилеград, снабдени с
пари, преминават легално границата и събират сведения за положението в
България, което по-късно докладват на сръбските служби.332 Това се оказ­
ва в услуга на водената от Белград политика. В известна степен тя се под­
помага и от започналия процес на сближаване между двете страни, акти­
вен инициатор, на който става земеделското правителство в България. Та­
ка в края на 1920 г. българският национален въпрос придобива нови изме­
рения. Наред с традиционните македонски, тракийски и добруджански
въпроси изниква и нов - т. нар. въпрос за Западните гранични райони, по
името на окупираните от Югославия земи, които започват да се наричат
„Западни покрайнини".

3. Александър Стамболийски и въпросът за Западните
покрайнини (1920-1923 г.)

С идването си на власт земеделското правителство изпада в много
тежка ситуация. Следвоенна България е принудена да се съобразява с
клаузите на несправедливия и тежък диктат, наложен й в Париж. Преми­

ЦДА, оп. 6, а.е. 3034, л. 59; оп. 4, а.е. 1810, л. 70.
113