Page 120 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

българската външна политика в света се гледа с недоверие.339 В същото
време Стамболийски стига до извода, че силите, наложили „новата систе­
ма" трябва да се убеждават сами да поправят решенията си, докато това
все още може да се стори. Проявената спрямо България враждебност би
трябвало да се смекчи.340 Водена от тези разсъждения и анализирайки си­
туацията на Балканите, София продължава да следва възприетия курс към
нормализиране на отношенията с Югославия. В нейно лице Стамболийски
вижда съюзник, който евентуално би го подпомогнал в борбата му срещу
претенциите на Гърция към Западна Тракия. Тази своя позиция български­
ят премиер поддържа, базирайки се на положението, създадено в следво­
енния период. Тъй като България е победена страна, тя е принудена да съ­
образява всичките си ходове с клаузите, залегнали в Ньойския мирен до­
говор. А в него е записано, че на българската държава се дават „гаранции"
за получаване на икономически излаз на Бяло море (чл.48). По време на
Парижката конференция и при изготвянето на мирния договор българска­
та делегация се вижда принудена да се примири с наложеното й положе­
ние, защото няма друг избор. Но няколко месеца по-късно, когато Гърция с
мълчаливото съгласие на великите сили окупира цяла Тракия, на практика
се нарушава постигнатото вече споразумение. Това се превръща в идеален
повод за по-настъпателна политика при решаване на тракийския въпрос.
Обещаният с чл. 48 „икономически излаз" се явява единственият коз в ръ­
цете на Стамболийски, който може да се използва за момента. Лично той е
убеден, че в перспектива този излаз може от икономически да се видоиз­
мени в териториален.341 За да се постигне сближаване на българските с
югославските интереси, Стамболийски изтъква необходимостта от прео­
доляване на съществуващото в средите на българските политици преду­
беждение към единодействие с Югославия. Появило се от предходните

339 В това отношение показателно е изявлението на френския президент Поанкаре, нап­
равено на 15 март 1920 г. пред сп. Ревю дьо Монд. В него се казва: "Още отпреди
войната и особено от 1912 г. насам ние имаме твърде много и твърде основателни
причини да бъдем раздразнени против България... Ние винаги ще искаме от България
да засвидетелства пред своите съседи, които са наши приятели и наши съюзници, а
именно пред румъните, сърбите и гърците, същите чувства, каквито засвидетелства на
Франция и Англия". // НАБАН, сб. IV, оп. 1, а.е. 194, л. 51.
340 Спеланзон, Ч. Победени и победители на Балканите. // Македонска библиотека, с.
196-197. -С., 1930.
341 Подобни идеи Стамболийски защитава и по време на конференциите в Генуа и Лоза­
на (1922-1923г.). // Божинов, В. България на конференциите в Генуа и Лозана (1922-
1923г.). - В чест на акад. Христо Христов, с. 313-337. -С., 1976.; Западна Тракия в дип­
ломатическата борба (1918-1924 г.). // Изследвания по българска история. Т.1П. Външ­
на политика на България (1878-1944), с. 235-266. -С., 1978.; Шарланов Д. Управление­
то на БЗНС и националния въпрос. // ИПр., кн. 2, с. 12-13. 1987.

116