Page 121 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

години, то се засилва вследствие на предявените от нейна страна претен­
ции спрямо западните български земи. В договора се посочва прокарване
на нова граница между Югославия и България, но все пак се поставя и ус­
ловие въпросът да се доуточни от разграничителната комисия, която да се
произнесе окончателно. Запазването на статуквото и последвалите реше­
ния на разграничителната комисия, произнесла се за непромяна в същест­
вуващата до момента граница, вдъхва увереност сред българските поли­
тици. В полза на своите доводи за българо-сръбско приятелство Стамбо­
лийски изтъква възможността за евентуална подкрепа от страна на Белг­
рад за български излаз на Беломорието, отбелязан в чл. 48 на Ньойския
договор. В тази насока благотворен ефект, според българския премиер,
биха изиграли все по-настойчивите претенции от страна на Югославия за
неин собствен морски излаз в района на Солунското пристанище. Пред
своите съмишленици Стамболийски неведнъж припомня за страха, който
в Белград все повече изпитват спрямо нарасналите италиански амбиции за
господство в адриатическия регион.342 Ето защо в новата ситуация за под­
помагане на българските амбиции Стамболийски, открива подходящ пар­
тньор единствено в лицето на Белград. Тази подкрепа му е изключително
необходима, а и той самият е на мнение, че югославското правителство
няма да му откаже своето съдействие.343 Убеждението му се основава на
факта, че с това искане България няма да излезе от рамките на Ньойския
договор. Напротив, тя ще настоява за неговото спазване и прилагане. Това
най-вече се отнася за частта, упоменаваща задължението на съглашенски-
те държави, поето с чл. 48 от договора. Осигурявайки си подкрепата на
Белград по този важен въпрос, Стамболийски се надява да получи подкре­
па и от Франция, която винаги е стояла зад своята съюзничка Югославия.344
От своя страна, Югославия не е толкова ентусиазирана от сключването на
някакъв съюз с България. Доказателство за това е и многократният отказ
на изразеното от страна на Стамболийски желание да посети Белград. В

През цялата 1920 г. от първостепенно значение за югославската дипломация се явява
въпросът да се търси съюзник заради изострените й отношения с Италия. Става дума
за т.нар. Фиумски въпрос. На 12 ноември 1920 г. се подписва Рапалския договор. Спо­
ред него Югославия получава Далмация, а Италия Юлийска крайна и някои среди­
земноморски острови. Градът Фиуме (Риека) е обявен за свободен град.
В тази насока българският премиер е подпомогнат от още едно обстоятелство - неза­
интересоваността на Белград към икономическите клаузи на Ньойския договор. Спо­
ред него 40% от българските репарации се падали на Италия и само 5% на Югославия.
Отчитайки това, Стамболийски дава уверения на Белград, че България ще заплати
югославската част, като срещу това получава съгласието на белградското правителст­
во да не претендира по забавяне изплащането на българския репарационен дълг. //
ВасилевиЬ, Г. Цит. Съч., с. 50-58.
Куманов, М. Александър Стамболийски и..., с. 191.

117