Page 122 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

белградската преса непрекъснато се появяват съобщения, в които се отп­
равят нападки срещу българския премиер за посещението му в Рим, не­
посредствено след подписването на Ньойския мирен договор. Относно ис­
каната от България подкрепа за излаз на Бяло море, Югославия не е
склонна да я окаже веднага и безвъзмездно. В Белград съзнават, че въп­
росът за българския излаз на Беломорието скоро ще се свърже с проблема
за съдбата на българското население не само в този регион, но и в съсед­
ните балкански държави, в това число и в югославската. А това е в дисо­
нанс с провежданата от белградските правителства политика. За всички в
Югославия е ясно, че ако искат да осъществят собствените си стремежи
към Бяло море, преди това е необходимо Белград да затвърди напълно
управлението си във Вардарска Македония. Самата тя след Първата све­
товна война е обявена за част от Южна Сърбия и по този пример окупира­
ните западни български територии са приети за част от Стара Сърбия. Без
да се отчита реално и безпристрастно етническият им характер, те са обя­
вени за територии, в които живеят единствено и само „прави сърби".345 346

Кризата в българо-югославските отношения след окупацията все
повече се задълбочава. В края на ноември 1920 г. Белград предприема

още по-настъпателна позиция спрямо България. Окупационните дейст­
вия се обясняват с мотива, че София не изпълнявала поетото през март
същата година обещание да се изпратят в Югославия договорените ваго­
ни с въглища. Белград поставя този въпрос за официално решаване от
българските власти. В отговор К. Тодоров връчва официална нота, на­
помняща, че в подобна ситуация Ньойският договор не предвижда опре­
делени срокове. За да се тушира напрежението обаче, до края на месеца
в югославски ръце се предават 81 локомотиви, 281 вагона с резервни
части за тези локомотиви и 25 хиляди тона въглища.

345 Мичева, 3. Българо-югославските отношения (1919-1923)..., с. 15-16.; Винавер, В.
Англи]ското ]авно мислене..., с. 36-37.; Това официално становище се доразвива и
внушава от страниците на белградската преса. Антибългаризмът става все по-открит.
На 27 юли 1920 г. в. Прогрес излиза с настъпателна статия. В нея българската държава
и правителство се подлагат на ожесточена критика. Изтъква се недоверието, което
всички югославяни изпитват към своя съсед, защото "той грабна нож и неприятелски
ни се втурна в гърба". // БТА, Бюлетин № 3, Поверителен, 30.Х/П.1920.
346 Тос1огоу|с,О. ]иео51ауи‘а..., с. 99.; Основание за своята антибългарска политика Белград
намира в решенията на международната конференция в Спа, провела се през лятото
на същата година. Югославската позиция се заключава в следното: България не из­
пълнява предвиденото в Ньойския мирен договор, което всички държави трябва да
вземат под внимание. Тези изявления намират подкрепа и в изказванията на френс­
ките делегати. // БТА, ПЧП, Бюлетин № 2, Поверителен, 26.711.1920.
118