Page 152 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

в български предели са принудени да си извадят открити листове - пролаз-
ници, за които югославските власти искат суми от порядъка на 70-100 бъл­
гарски лева. Преминаването на границата без този документ е невъзможно.
В сравнение с югославските си колеги таксата на българските власти за по­
добен открит лист е само 13-14 лв.442

В процеса на разговорите между членовете на двете делегации, в
крайна сметка българската прави значителни отстъпки от своите първо­
начални позиции. Това личи и от препоръките, дадени от Ал. Стамбо­
лийски на българските делегати, в които той ги съветва да приемат ре­
дакционните поправки, предложени от югославската страна и които да
бъдат вписани в окончателния текст на споразумението. По този начин
всички трябвало да разберат, че България желае да се постигне явен
напредък във взаимоотношенията между двете страни.443 Българските
делегати привеждат многобройни примери, от които е видно, че вина за
напрежението по границата носи не само България, но и провежданата
от Белград политика спрямо живеещото в пограничните райони населе­
ние. За съжаление те не успяват да проявят по-голяма настоятелност и да
отстоят правотата на тези си твърдения.444 И все пак българската делега­

ция успява да се противопостави на исканото от страна на Белград изг­
раждане на няколко километрова зона от двете страни на границата, ко­
ято да остане „неутрална". Успех представлява и извоюваното право бъл­
гарските поданици, които притежават имоти от двете страни на граница­
та, да могат да ги обработват безпрепятствено. Въпреки тези усилия, ста­
ва ясно, че политиката на България се разминава генерално с тази на
Югославия. Докато българската страна настоява за изнамиране на нови
форми, насочващи двустранните отношения към разбирателство, то в
Белград се придържат към стремежа за строго наказание и изолиране на
България. От своя страна в Белград не скриват доволството си от постиг­
натото в Ниш.445 Именно заради това, след приключването на конферен­

ЦДА, ф. 176 к, ОП. 4, а.е. 1810, л. 60-61.
443 Стамболийски, Ал. Документално наследство. Външна политика на правителството на
БЗНС (ноември 1919-юни 1923 г.), с. 326-327. -С.,1988.
444 В своето изследване на Нишкото споразумение В. Василев дава интересна трактовка
за причините породили отстъпчивостта на българската страна. Той открива взаимов­
ръзка с разглеждания по същото време в Париж въпрос за разсрочване на български­
те репарационни задължения. За успешното разрешаване на този жизнено важен за
България проблем българската делегация в Ниш е била принудена да прояви извест­
на отстъпчивост. // Василев В. Още за Нишката спогодба от 1923 г. Ц Векове, кн. 3, с.
17-31. 1990.
445 НБКМ - БИА, ф. 356, а.е. 12, л. 162.

148