Page 153 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

цията, земеделското правителство става обект на многобройни нападки
от страна на опозицията в България. Тогава именно се появяват и слухо­
вете за тайно приложение към подписаното споразумение. По този на­
чин българското правителство и лично Стамболийски са дискредитирани
като участници в някакви тайни преговори.446 Дали наистина е планирано
сключването на тайна конвенция, сведения се намират единствено в ме­
моарите на К. Тодоров. В тях той споменава, че в първоначалните проек­
ти наистина е предвиждано подобно нещо. За това обаче условията още
не били готови. Именно поради този факт, в предварителните разговори
при подготовката на конференцията в Ниш, се решава, че по-късно ще се
състои нова среща, старта на която се предвижда да се даде през лятото
на 1923 г. Времето и случилите се събития, попречват това да се осъщес­
тви.447 448Интересен е фактът, че още преди започването на заседанията се

появяват слухове, че предстои да се проведат и таини разговори. Слу­
ховете не стихват и след приключване дейността на комисията, когато
вече открито се говори, че освен оповестеното споразумение, към него
съществуват някакви тайни клаузи. Всичко това кара изследователите на
тази конференция, разглеждайки същността й, да поставят нейното зна­
чение в развоя на българо-югославските отношения в диаметрално про­
тивоположни позиции. 449 Постигнатите в Ниш споразумения са своеоб­
разно продължение на водената от България политика след Лозанската
конференция. Възприема се тезата, че България трябва да направи някои
отстъпки и компромиси в полза на Югославия. В замяна на това Белград
дава надежди, че ще повлияе пред своите съюзници от Малката Антанта

Слуховете за наличие на тайно приложение към Нишката спогодба се подхранват и от
мнението на тогавашния британски посланик в София У. Ърскин, изказал подобно
предположение. Въпреки старателните издирвания на много историци, включително
и на автора, тайно приложение към Нишката спогодба не бе открито.
447 ТойогоН, К. Ва1кап ПгеЬгапб, р. 187. -СкнсаЕо-Меуу Уогк, 1943.
448 На страниците на в. Политика председателят на българската делегация полк. Нойков
заявява, че слуховете за тайни преговори не отговарят на истината. Българската ми­
сия, според него, е от изключително технически характер и не носи политически сми­
съл. //То<1огоу1с, О. Цит. съч., с. 200.
449 Значението на конференцията в Ниш (1-22.111.1923 г.) и постигнатата там спогодба е
обект на много изследвания. // Косев, Д. Международното значение на Септемв­
рийското въстание през 1923 г., с. 30. -С., 1964.; Куманов, М. Нишката спогодба от
1923 г. // Векове, кн. 5, с. 34-42. 1973.; Василев, В. Още за Нишката спогодба от
1923 г...; АугатоУ5к|, 2. О з(ауи щео51ауеп5ке у1ас!е ргета беуе^ипзкот ргеураШ и
Виеагзко] 1923 еосЛпе. // |51огца XX уека, 2Ьогп1к габоуа. IX, 5. 179-180. -Веовгаб, 1968.;
Пълният текст на подписаните в Ниш протоколи е публикуван от Георгиев, В. Прото­
коли от смесената българо-сърбо-хърватско-словенска комисия в Ниш, 1-17 март
1923 г. // ИДА. Т.67, с. 261-312, 1994.

149