Page 167 - zapadni_pokrainini
P. 167

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...



           тига съгласие: 1.3а изплащане от страна на България на 300 млн. лв. сре­
            щу реквизициите, извършени от българските власти по време на Първата
            световна война; 2.Съдебна конвенция; 3.Конвенция за екстрадицията;
            4.Конвенция за взаимната безплатна медицинска помощ на бедните по­
           даници на двете държави.499 500Както се вижда, резултатите са незначител­

            ни в сравнение с постигнатото през март с.г. в Ниш. И все пак за българс­
            кото правителство свикването на конференцията е от съществено значе­
            ние. Тя се превръща в още едно потвърждение и признание на неговата
            легитимност, така оспорвана в началото на неговото управление. Още
            повече, че това се прави от неговия доскорошен най-голям опонент -
            Югославия. От своя страна, югославското правителство се стреми чрез
            обвързване с новия български кабинет да го отдалечи от един евентуа­
            лен негов съюз с Италия, който в Белград разглеждат като твърде вероя­
           тен. С това могат да се обяснят множеството отстъпки, които и двете де­
            легации си правят взаимно. В изказване пред парламентарната комисия
            за външни работи към Скупщината, Нинчич декларира, че постигнатото в
            София се разглежда от югославското правителство като „тенденция за
            възстановяване на нормалните отношения". Не се пропуска обаче да се
            подчертае, че макар и признато, българското правителство ще бъде най-
            добре прието, ако направи необходимото, за да спре нахлуването на че-
                                             500
           ти в югославска територия.

                   Въпреки предпазливите си стъпки, правителството на Ал. Цанков
            отново влиза в конфликт с Белград. Този път поводът е предприетото от
            България уреждане на отношенията с Румъния. В негативната реакция на
            югославското правителство прозира страх от евентуално сближение
            между двете страни и то най-вече по малцинствения въпрос.501 По бълга­
            ро-югославската граница отново се съсредоточават значително количест­
            во югославски войски, а тя самата е затворена за преминаване.502 Нап­
            режение в двустранните отношения се внася и от речта на Ал. Цанков,
            произнесена на 28 декември 1923 г. в българския парламент. В общия
            контекст на заявеното от българския премиер се засяга и въпросът за въ­
            оръжените сили на България. Цанков призовава Белград да бъдат даде­
            ни права на българите, живеещи на територията на Югославия. Изразява
            се убеждението, че това е пътят националните конфликти на Балканите







           499  Стенографски дневници на XXI ОНС, I РС. Т. III, Приложения, с. 3-20.
           500  БТА, Бюлетин № 571, Първи, 13.ХП.1923, с. 2.
           501  Мичева 3. Българо - югославски отношения (1919-1923)..., с. 22.
           502  I ЩА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 3033, л. 127.
                                                                                                    163
   162   163   164   165   166   167   168   169   170   171   172