Page 166 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

Още не започнали работата си, сред членовете на смесената бъл­
гаро-югославска комисия възникват недоразумения. Основният спор за­
почва, когато за разглеждане се поставя въпросът за изплащането на
българските реквизиционни дългове. Разговорите се усложняват при
пристъпване към уточняване на точната сума, която България трябва да
изплати. Югославските делегати демонстрират пренебрежение към бъл­
гарските си колеги. Те дори заплашват да напуснат София, ако исканията
им не бъдат удовлетворени.494 Изхождайки от тежкото финансово поло­
жение на страната, ръководителят на българската делегация проф. Й.
Фаденхехт495 излиза с предложение българският дълг да се раздели и из­
плати на две части. Впоследствие, не без намесата на френския и анг­
лийския пълномощни министри в София, югославската страна се съглася­
ва дългът да възлезе на сумата от 300 млн. зл. лева.496 Другият спорен
момент, по който се водят оживени дебати, е свързан с повдигнатия от
страна на югославската делегация въпрос за попълване на точка 11 от
Нишката спогодба.497 Заседанието, на което този въпрос се разглежда, е
обявено за тайно. На него не са допуснати дори стенографите, като про­
токолът се води от секретаря на българската делегация проф. Д. Шишма-
нов. След заседанието Хр. Калфов се среща с М. Ракич. По време на раз­
говора двамата решават този въпрос повече да не се обсъжда. С негово­
то решение се заемат съответните органи в двете държави. На последно
място се поставя двувластническият проблем. В подписания на 23 ноем­
ври заключителен протокол се приема Белград да се съгласи с вдигане
на секвестъра от имотите на българските поданици, които се намират на
територията на Югославия. От своя страна България поема задължението
да изплати на югославските поданици, чиито имоти са в българска тери­
тория, въз основа на закона за трудово-поземлената собственост 50 % от
пазарната им цена към момента на изплащането.498 На 26 ноември
1923 г. двустранната комисия подписва споразуменията по които се пос­

494 По този въпрос югославското становище е, че минималните искания които пратени­
ците на Белград трябва да отстояват в София са за 400 млн. лв. Инструкцията дадена
от югославското външно министерство е за неотстълване от заявените позиции под
никакъв предлог. // ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 2919, л. 154.
495 Фаденхехт, Йосиф (1873-1953) - виден правист, адвокат и професор по гражданско
право в Софийския университет. По произход е германец. Член на БАН. Участва в
множество дипломатически мисии.
496 ЦДА, ф. 378 к, оп. 1, а.е. 1156, л. 15-16, 44, 66, 80, 82.
497 Точка 11 от Нишката спогодба не е напълно изработена в Ниш. Тя засяга отговорност­
та на съответната страна по въпроса за четите. Тогава българската делегация отклоня­
ва нейното гласуване с мотив, че трябва да се чуе и мнението на юристи по въпроса.
498 ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 2941, л. 9 и сл., оп. 21, а.е. 2318, л. 214-220.

162