Page 168 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

да бъдат забравени.503 Речта на българския премиер и особено нейното

бурно одобрение от страна на народните представители предизвиква
недоволството на Белград. За доклад спешно е извикан от София М. Ра-
кич. Предавайки текста на казаното от Цанков агенция „Авала" го харак­
теризира като „истинска провокация" срещу интересите на Югославия.504

Самото споменаване за правата на българското население в югославска­
та държава се определя като опит за възстановяване на българската по­
литика отпреди Първата световна война, т.е. като „тенденция за реван­
шизъм".505

Проявите на югославската външна политика са в унисон с провеж­
даните до този момент от Белград действия. В югославската столица се
разпространява мнението, че българското правителство наново възна­
мерява да повдигне македонския въпрос, след което да се заговори и за
останалите българи от присъединените в края на 1920 г. към Югославия
земи.506 Белградският печат коментира едно интервю, направено от Т.

Александров пред кореспондент на лондонския в. "Таймс". В него лиде­
рът на ВМРО изтъква убеждението си, че за да се установи мир на Балка­
ните е необходимо да се създаде Независима Македония, с център гр.
Солун. И въпреки че Т. Александров заявява, че за постигането на тази
цел не е нужна подкрепата "нито на сърби, нито на гърци, нито на бълга­
ри", в Белград съзират сходство между това изявление и речта на бъл­
гарския премиер пред Народното събрание.507 На 2 януари 1924 г. по
молба на Вакарелски той е приет за разговор от Нинчич. Югославският
външен министър потвърждава позицията на своето правителство спря­
мо Македония, която си остава територия от жизнено важно значение за
Югославия. Що се отнася до другите територии (има се предвид Запад­
ните покрайнини, б.м.В. В.), за тях може да се говори отделно.508 От изяв­
лението на Нинчич не проличава да има промяна в отношението на Бел­
град спрямо София. За пореден път югославското правителство подчер­
тава, че въпросът за Вардарска Македония не търпи обсъждане. Това се
налага и от обстоятелството, както самият Нинчич признава, че тя се явя­

Стенографски дневници на XXI ОНС,1 РС,13 з.,28.XII.1923 г., с. 242.
Слово, бр. 487, 31.ХН.1923.
Демократически сговор, бр. 75, 31.ХН.1923.
Генов, Г.П. Сръбско-българските отношения. // Демократически преглед, кн. X, с. 625,
1923.; Загребският в. Обзор излиза със статия, че живеещото във Вардарска Македо­
ния население не е сръбско. Това служи като повод в Белград да заподозрат, че нали­
це е опит за единодействие между българи и хървати.
Генов, Г.П. Цит. съч., с. 626.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 81, л. 1-3. Личен, поверителен доклад на К. Вакарелски до Хр.
Калфов.
164