Page 170 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

близо половин милион югославска армия.514 Опасявайки се от истинност­

та в тази информация премиерът Цанков отправя молба до западните
правителства за съдействие. Разпространяваните от Белград слухове за
нестабилност в България и изпадане на българското правителство под
опеката на ВМРО се отхвърлят като несъстоятелни. Предприетите от пра­
вителството мерки за подобряване на българо-югославските отношения
се определят като най-искрени, с желание за установяване на приятелски
отношения. За изясняване на ситуацията министър Калфов извиква в
МВнРИ посланик Ракич. По време на разговора българският външен ми­
нистър споделя своите опасения, като за най-тревожна определя полу­
чената информация за струпване на югославски войски в районите на
Царибродско и Босилеградско. На Ракич се връчва категоричният протест
на българското правителство свързан с действията на Белград, „които са
прибързани и не могат да се оправдаят с никакви страхове от македонс­
ки нашествия".515 За да покаже готовността си за уреждане на отношени­
ята между двете страни, българското правителство предприема известни
репресивни мерки срещу някои от членовете на ВМРО. Според разпрост­
ранените от БТА данни на 3 март 1924 г. са арестувани 200 души, а на
следващия ден още 100 души от македонските емигранти в България.516

Разбира се, българското правителство не прекъсва отношенията си
с ВМРО и неговия ръководител Т. Александров. До известна степен реп­
ресивните мерки се налагат от необходимостта пред външния свят да се
покаже готовността на правителството за подобряване на отношенията с
Югославия. Но факт е, че от този момент нататък връзките между маке­
донската организация и правителството охладняват.517 Агресивността,
проявена от страна на Югославия към България, може да се обясни не
толкова с предизвиканото от речта на Ал. Цанков „безпокойство", а със
сложните вътрешни проблеми в многонационалната югославска държа­
ва. До този момент практиката на белградските правителства при въз­
никнали вътрешни проблеми да активизират дейността си спрямо Бълга­

рия се повтаря няколко пъти. По този начин вниманието от вътрешните
неуредици се прехвърля към „създаваните от българите неудобства". На
17 март 1924 г. в изявление пред Скупщината по повод на броженията в

514 Радикал, бр. 24, 2.11.1924.
515 ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 82, л. 9, 152; ф. 369, оп. 1, а.е. 758, л. 4.
Слово, бр. 536, 4.111.1924 г.
517 в своите спомени Димитър Влахов говори за напрежение между вътрешния министър
ген. И. Русев и Т. Александров. // Влахов, Д. Отбрани статии и говори (1924-1947 г.), с.
172. -Београд, 1948.

1бб