Page 171 - zapadni_pokrainini
P. 171
Западните покрайнини и бългоро-югославските отношения...
пограничните райони на страната Нинчич заявява, че всички те са по ви
на на българското правителство, което не може да се справи с поетите
ангажименти да ликвидира четническото движение.518 Повод за протест
ни ноти от страна на Белград, става и осъщественото през пролетта на
1924 г. посещение в региона на директора на секцията за малцинствата
към ОН - Колбан. Пътуването му е предизвикано от тревожното положе
ние на Балканите. Убеждението на Колбан, изказано пред българския
пълномощен министър в Берн - Михов, е, че проблемите между Бълга
рия и Югославия, свързани с четническото движение, ще се решат едва
тогава, когато Белград даде минимума на населението в Македония -
училищна и църковна независимост.519 В Белград Колбан се среща с
външния министър Нинчич. Югославският дипломат е категоричен, че в
страната му и по-конкретно в Македония, наличие на българско малцин
ство няма. Всичко това не удовлетворява Колбан, който решава да пред
приеме визита и в България, а след това в спорните области. Белград
посреща с неудовлетворение тази му позиция. Няколкократните опити
на Нинчич да го убеди, че България носи вината за всички недоразуме
ния между двете страни срещат мълчалив отказ. Колбан дава да се раз
бере, че е необходимо югославското правителство да промени своето
отношение към малцинствените групи, които живеят в страната. Въпреки
протеста на югославските власти през март 1924 г. той идва в София. Ед
на от първите му срещи е в МВнРИ с Калфов. Българският министър за
познава своя гост с положението на българските малцинства, като осо
бено се акцентира върху живеещото в Югославия. Изключително дово
лен от посещението си, Колбан поема обещанието да сезира по въпроса
за българското малцинство тричленния комитет към ОН, който се зани
мава с този въпрос. Изготвеният от него рапорт съдържа следните зак
лючения: 1.Правителството в София е взело мерки и е решено да напра
ви всичко за запазване на мира от българска страна; 2.Югославското пра
вителство от своя страна трябва да направи усилия за премахване при
чините за движения на чети в Македония и недоволството там;
3.Правителствата, които държат за мира, не трябва да смятат, че опас
ността е минала. Ето защо препоръката е: ОН и великите сили трябва да
вземат всички мерки и упражнят влиянието си за предотвратяване на
нежелани инциденти между Югославия и България. В този си вид рапор
тът става достояние на Комитета за малцинствата при Съвета на ОН, кой
то приема становището на Колбан за навременно и положително.520 На
БТА, Бюлетин № 129, Първи, 18.111.1924, с. 1-2.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 25, л. 2-3.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 25, л. 4-5, 20, 123; а.е. 12, л. 42.
167

