Page 171 - zapadni_pokrainini
P. 171

Западните покрайнини и бългоро-югославските отношения...



           пограничните райони на страната Нинчич заявява, че всички те са по ви­
           на на българското правителство, което не може да се справи с поетите
           ангажименти да ликвидира четническото движение.518 Повод за протест­
           ни ноти от страна на Белград, става и осъщественото през пролетта на
           1924 г. посещение в региона на директора на секцията за малцинствата
           към ОН - Колбан. Пътуването му е предизвикано от тревожното положе­
           ние на Балканите. Убеждението на Колбан, изказано пред българския
           пълномощен министър в Берн - Михов, е, че проблемите между Бълга­
           рия и Югославия, свързани с четническото движение, ще се решат едва
          тогава, когато Белград даде минимума на населението в Македония -
          училищна и църковна независимост.519 В Белград Колбан се среща с
           външния министър Нинчич. Югославският дипломат е категоричен, че в
           страната му и по-конкретно в Македония, наличие на българско малцин­
           ство няма. Всичко това не удовлетворява Колбан, който решава да пред­
           приеме визита и в България, а след това в спорните области. Белград

           посреща с неудовлетворение тази му позиция. Няколкократните опити
           на Нинчич да го убеди, че България носи вината за всички недоразуме­
           ния между двете страни срещат мълчалив отказ. Колбан дава да се раз­
           бере, че е необходимо югославското правителство да промени своето
           отношение към малцинствените групи, които живеят в страната. Въпреки
           протеста на югославските власти през март 1924 г. той идва в София. Ед­
           на от първите му срещи е в МВнРИ с Калфов. Българският министър за­
           познава своя гост с положението на българските малцинства, като осо­
           бено се акцентира върху живеещото в Югославия. Изключително дово­
          лен от посещението си, Колбан поема обещанието да сезира по въпроса
           за българското малцинство тричленния комитет към ОН, който се зани­
           мава с този въпрос. Изготвеният от него рапорт съдържа следните зак­
          лючения: 1.Правителството в София е взело мерки и е решено да напра­
           ви всичко за запазване на мира от българска страна; 2.Югославското пра­
           вителство от своя страна трябва да направи усилия за премахване при­
           чините за движения на чети в Македония и недоволството там;
           3.Правителствата, които държат за мира, не трябва да смятат, че опас­
           ността е минала. Ето защо препоръката е: ОН и великите сили трябва да
           вземат всички мерки и упражнят влиянието си за предотвратяване на
           нежелани инциденти между Югославия и България. В този си вид рапор­
          тът става достояние на Комитета за малцинствата при Съвета на ОН, кой­
          то приема становището на Колбан за навременно и положително.520 На




              БТА, Бюлетин № 129, Първи, 18.111.1924, с. 1-2.
              ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 25, л. 2-3.
              ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 25, л. 4-5, 20, 123; а.е. 12, л. 42.

                                                                                                   167
   166   167   168   169   170   171   172   173   174   175   176