Page 172 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

стремежа за българо-югославско сближение тласък дава осъществената
в средата на 1924 г. правителствена смяна в Белград. Породеното в стра­
ната недоволство от незачитането на парламентарния режим принужда­
ва Пашич да подаде оставка на 18 юли.521 Това стимулира кабинета на
Цанков за българо- югославско сближение. На 26 юли в Белград се свик­
ва двустранна конференция, която да разгледа въпроса за изплащане на
недоставеното от България на Югославия жито. Българската страна раз­
чита за постигане на договореност по въпроса, който да послужи като
добра основа и за по-нататъшни споразумения.522 Междувременно в
Лондон се възражда идеята за създаване на една „Дунавска федерация",
в която освен държавите от Малката Антанта - Югославия, Чехословакия
и Румъния, да влязат още Италия, Гърция, Полша и България. Цанков
възприема тази идея като удобен повод за подобрение на отношенията
между двете държави. За целта в МВнРИ започват подготовка за евенту­
алното му посещение в Белград.

Българското правителство остава излъгано в очакванията за обрат в
двустранните отношения. В своите първи изказвания за външната поли­
тика на Югославия новият министър-председателят Л. Давидович523 и
външният министър В. Маринкович заявяват твърдото си намерение да
следват провеждания и досега курс спрямо България. Единствената раз­
лика ще се състои в „използването на други средства". По-късно това се
заявява и по време на извънредната сесия на Скупщината. За главна цел
се приема провеждането и отстояването на една „национална политика",
която да доведе до изпълнение на принципа „Балканите на балканските
народи." Напрежение в двустранните отношения внася и демонстрира­
нето на добри връзки между българския пълномощен министър Вака-
релски и лидера на хърватската партия Ст. Радич. За това съобщава в.
„Дневник", който казва, че между двамата се водят преговори насочени
към отцепване на хърватите от Югославия и присъединяването им към
България.524

521 История Югославии, Т. II. с. 87, - М., 1963.
522 ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 2, л. 54.
523 Давидович, Любе - лидер на Демократическата партия в Югославия.
524 Дневник, бр. 1688, 2.1Х.1924.; Точни сведения, които да потвърдят съобщеното в пре­
сата, не се намират. За това, че Вакарелски често се среща с Радич има доказателства
и те се откриват в докладите на българския дипломат до МВнРИ. Дали са се водели
разговори за някакво обединение на хървати и българи срещу Югославия, нищо не се
споменава. Може да се предполага, че данните на в. Дневник обслужват единствено
интересите на кабинета Давидович, към който Радич често отправя критики.
168