Page 33 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

др., не дават очакваните от техните инициатори резултати; 4. България все
още си остава земеделска страна. Развитието на индустриалното произ­
водство настъпва с много бавни темпове, за което допринася и тежкото
финансово положение; 5. В следвоенния период обезценяването на бъл­
гарския лев продължава да се засилва. До лятото на 1923 г. в бюджета съ­
ществуват големи дефицити. Това се осъществява в условия на закъсняло
изплащане на някои военновременни разходи, задължения по Ньойския
договор и др. Българската държава е обременена с изплащането на ог­
ромния и непосилен за нея репарационен дълг, възлизащ на сума от 2 250
000 000 златни франка. Макар и редуциран по-късно от правителството на
Стамболийски, този дълг си остава тежко бреме. България се задължава да
изплати и обезщетение в натура за нанесени вреди на своите съседи. Въ­
вежда се пълно банкнотно обръщение, като се прекратява довоенната
обменяемост на банкнотите срещу злато.88

За по-малко от едно десетилетие България претърпява две нацио­
нални катастрофи, загубва голяма част от територията си, а икономиката й
е доведена до границите на фалит. Установената съюзническа контролна
комисия започва да следи за изпълнението на предвидените в мирния до­
говор клаузи. Икономическият хаос и разруха се допълват и от започналата
криза в политическата система на управление. Всичко това предопределя
за нови десетилетия напред съдбата на не едно поколение българи.

Беров, Л. и др. Цит. съч., с. 116-117.
30