Page 79 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

а са искали единствено да се затвърди мирът в Европа. Именно за това се
предлагат и някои изменения от първоначалния текст. По отношение на
границите, въпреки признанието, че изложените от българска страна ар­
гументи са ценни и заслужават внимание, становището на конференция­
та си остава на първоначалните позиции. Отговорът е повече от лакони­
чен: „Взетото решение е плод на дълги проучвания и затова не може да
се измени". На България се оставя единствено осигуряването на иконо­
мически излаз на Бяло море.215 Българското правителство и народ се из­
правят пред свършен факт - връчването на злополучния мирен договор.
Унинието, което обхваща всички е следствие от цялостния развой на съ­
битията до този момент. На фона на нововъзникналите сред довчераш­
ните съюзници противоречия, справедливото разглеждане на българския
въпрос се изтласква на по-заден план. От съдбата му заинтересовани са
най-вече Италия и съседните на България балкански страни и то дотол­
кова, доколкото се засягат техните интереси. Италия, считайки себе си за
политически наследник на бившата Хабсбургска монархия на Балканите
неприкрито изявява стремежа си към отслабване позициите на Гърция и
Югославия. Към това я подтиква и заинтересоваността й към съдбата на
малка Албания, която се превръща в обект на явни апетити. От своя стра­
на балканските съседи на България са все още враждебно настроени към
нея. Именно те настояват за толкова жестокото наказание на българската
държава в Париж. Това им виждане се превръща в целенасочена поли­
тика и за дълги години остава водещо по отношение на външнополити­

ческите им връзки с България. Научавайки за отговора на конференция­
та, в България се разгъва широко протестно движение, насочено срещу
териториалните постановления на договора. На много места се провеж­
дат митинги и събрания, на които събралото се множество изразява сво­
ето негодувание към „творците на мирните договори". Най-остри са про­
тестите сред населението от определените за предаване на Югославия
територии. В телеграмата, приета от събрание на босилеградчани и ад­
ресирана до Народното събрание в София, се отправя въпроса: „Ще до­
пуснете ли това?". Босилеградчани изпращат телеграми и до ръководи­
телите на всички велики сили - американския президент Уилсън, британ­
ския министър-председател Л. Джордж, френския премиер и ръководи­
тел на Мирната конференция Ж. Клемансо. Лидерите на тези сили за по­
реден път са призовани да ревизират становището си и да не позволят
българско население да попадне под „черното сръбско иго". Все още ни­
кой не вярва, че ще се постъпи толкова несправедливо спрямо Бълга­

НБКМ-БИА, ф. 273, оп. 3, а.е. 2754, л. 157-158.; ЦДА, ф. 173 к, оп. 3, а.е. 2070 л. 645-
679.; Българската делегация за мира..., с. 233-246.

76