Page 75 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

всички е ясно, че спрямо България ще се приложат сурови мерки. Но въп­
реки това надеждата в справедливостта и безпристрастността не напуска
делегатите. С връчването на проектодоговора става ясно, че България се
наказва по начин, какъвто никой не е очаквал. Успоредно с финансовите и
военните задължения от територията й се откъсват отделни части. Най-
болезнено се преживява отнемането и предаването във владение на Белг­
рад на западните български земи. В интервю за парижкия вестник „Пти
Паризиен", Теодоров изказва недоумението си от това решение. Той го
окачествява като една „чудовищна неправда" - плод на неосведомеността
на съюзните държави, които в много аспекти са се озовавали в заблуда,
породена от пропагандата на останалите балкански държави.205

От есента на 1919 г. в редиците на българската делегация настъп­
ват известни промени. Междувременно в България са проведени избори
за XVIII ОНС. С мнозинство печелят привържениците на земеделската
партия. Това кара Т. Теодоров да обяви, че в новата обстановка, когато
той вече не е министър-председател е редно да не бъде и ръководител
на българската делегация. Ето защо, на 20 септември, ден след връчва­
нето на проекто-договора, той, Я. Сакъзов, Ал. Стамболийски и още ня­
колко членове на делегацията напускат Париж на път за София.206 Според
М. Сарафов, който остава за временен ръководител на българската деле­
гация в Париж, Теодоров напуска сломен френската столица. Това той
отдава най-вече на обстоятелството, че от България е поискано да се от­
къснат нови територии и най-вече гр. Цариброд, нещо на което той се е
противопоставял с всевъзможни усилия.207 Става ясно, че от България се
иска да се раздели и „доброволно да предаде" на западната си съседка 2
481 кв км от своята площ.

205 БТА, Бюлетин № 372, Втори, 23.1Х.1919, л.2.
206 ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 10, л. 46.
207 Дневникът на М. Сарафов..., с. 359. Привързаноста, която Теодоров неведнъж демон­
стрира спрямо Цариброд се потвърждава и от факта, че на път за София, когато чле­
новете на българската делегация спират в Лозана, той изготвя специално изложение
по въпроса за необходимостта Цариброд и региона да останат в България. В него се
посочва, че това е една област, изградена от 85 села и 12 колиби - всички български.
Главният център на тази административна единица гр. Цариброд е естествено обеди­
нително звено на тези селища. С постановленията в проектодоговора се извършва
разпокъсване на този район, като 38 села, заедно с града, се предават във владение
на Югославия. А живеещото там население е чисто българско, което е видно и от мно-
гобройните данни, предоставени от българската делегация. // НБКМ-БИА, ф.273, оп.
3, а.е. 2754, л. 353-355, 479.
72