Page 76 - zapadni_pokrainini

Двубоят на Парижката мирна конференция (1915 г.)

Връщайки се в родината, българските делегати подпомогнати от
дипломатите на МВнРИ, бързат с изработването на отговора по проекто­
договора. Даденият срок е прекалено кратък, за да се завърши работата.
Тръгвайки обратно за Париж, Теодоров носи полуготовия текст на бъл­
гарския отговор. Решено е той да се преведе на френски език и да се
предаде в този непълен вид в Бюрото на конференцията. Във френската
столица ги заварва известието, че конференцията е удължила срока да­
ден на България за отговор. Вече има възможност текстът да бъде дора­
ботен и връчен навреме. За популяризирането му пред световната об­
щественост, в направените пред представители на пресата изявления,
многократно се заявява, че конференцията трябва да преосмисли своето
решение - най-вече в частта по териториалните клаузи.208 На 24 октомври
М. Сарафов връчва в Бюрото на конференцията българския отговор по
проектодоговора. С него българската страна излага своето становище по
всички въпроси, застъпени в основния текст. Съставен от три части, всяка
една от тях съдържа специална нота, в която се посочват измененията,
които българската делегация моли да се направят.209 За неизбежно се
приема загубата на териториите в Добруджа, Тракия и Македония. Твър­
до се отхвърля искането за нова поправка на западната българска грани­
ца в областта на Цариброд и Босилеград, като изложените мотиви са
твърде обстойни. Те обхващат всички аспекти на евентуалните бъдещи
последици за населението в района при изпълнение на планираното от­
късване от България. Изрично се посочва, че тази територия, включва
градовете Струмица, Босилеград, Цариброд и околностите им, част от
Трънска околия, както и ивицата по течението на р. Тимок във Видинско,
са били вечно български. Посочва се, че Струмица и регионът е признат
от Белград за български още с Букурещкия мирен договор от 1913 г. Що

се отнася до останалите земи и по-конкретно Царибродско и Босилег-
радско, те неоспоримо и очевидно също са с подчертано български ха­
рактер. В цялата история на България те винаги били са неразделна част
от нейната територия и това личи още в решенията на Берлинския конг­
рес в 1878 г. В подкрепа на това твърдение се прилагат и статистически
сведения за броя на населението в западните български земи, които се­
га, според условията за мира, трябва да се отстъпят на Югославия. Ана­
лизирайки стратегическите мотиви, които югославската делегация по­
сочва за обосновка на искането й за западните български земи, българс­
кият отговор е следният: Наистина е прието при прокарването на една

208 БТА, Бюлетин № 400, Първи, 9.X.1919, с. 1.
209 ЦДА, ф.173 к, оп. 3, а.е.2070, л. 391-441.; НБКМ-БИА, ф.273, оп. 3, а.е. 2754, л. 274-352.;
Българската делегация за мира..., с. 139-228.
73